Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 167

Хелсе се засмя скептично.

— По-скоро би нахлупил шапка на палячо и би подскачал на арената на някой пътуващ цирк! — той поклати тъжно глава. — Но за да избегнем затрудненията, съгласен съм да използваме парадния вход. Пък и каква разлика, в края на краищата?

Рейт се усмихна.

— Особено след като Чизанте е заповядал да ни вкарат през кухнята и предполага, че е станало точно така, нали? Е, ще преглътна това в името на компромиса. Да тръгваме.

Този път пътуваха до двореца Син нефрит в изящна черна лимузина. По заповед на Хелсе тя спря пред парадния вход. Хелсе слезе пръв, хвърли замислен поглед към прозорците на фасадата, след което въведе тримата чуждоземци в просторното фоайе. Прошепна няколко думи на портиера, покани ги да продължат нагоре по широко стълбище и ги отведе в неголям салон, боядисан в златистозелено, от който се разкриваше гледка към вътрешния двор.

Лорд Чизанте не беше в салона.

— Ако обичате, седнете — предложи им делово Хелсе. — Лорд Чизанте ще дойде всеки момент — той им кимна и напусна помещението.

Изминаха няколко минути, преди да се появи Чизанте. Беше облечен в дълга бяла тога, бели обувки и носеше на главата си малка черна шапчица. Изглеждаше кисел и раздразнителен, докато местеше поглед от един на друг.

— Кой е човекът, с когото разговарях преди?

Хелсе му прошепна нещо в ухото и той се обърна към Рейт.

— Ясно. Е, в такъв случай, чувствайте се като у дома си. Хелсе, нареди ли да поднесат нещо освежително?

— Разбира се, ваше превъзходителство.

Появи се прислужник с количка, върху която бяха подредени сладкиши, кубчета пикантно месо, кани с вино и гарафи с есенции. Рейт поиска вино, Траз — чаша сироп. Анахо си сипа зелена есенция, лорд Чизанте избра ароматна димяща пръчка и закрачи напред-назад, като я размахваше във въздуха.

— Имам лоши новини за вас — заговори той без предисловие. — Реших да променя решението си относно възнаграждението, така че не очаквайте да получите нищо от мен.

Рейт сръбна от виното и помисли, преди да отговори.

— Означава ли това, че ще се доверите на твърденията на Дордолио?

— Не мога да разисквам с вас този въпрос. Приемете решението ми в най-общ смисъл.

— Лично аз нямам никакви претенции към вас — рече спокойно Рейт. — Пристигнах вчера само за да ви съобщя вестта за вашата дъщеря.

Лорд Чизанте приближи пръчицата към ноздрите си.

— Обстоятелствата около нейната кончина вече не ме интересуват.

Анахо се изсмя презрително.

— Съвсем обяснимо! В противен случай ще бъдете принуден да изпълните дадената дума!

— Ни най-малко — възрази лорд Чизанте. — Думите ми бяха предназначени само за персонала на Син нефрит.

— Ха-ха! Кой ще ви повярва, след като се оказа, че сте наели убиец за моя приятел?

Лорд Чизанте отстрани пръчицата и го изгледа стъписано.

— Убиец? Какво означава това?

— Вашият помощник — Рейт посочи Хелсе — е сключил договор тип осемнайсет на мое име. Смятам да предупредя Дордолио, слугата ви си има отровно жило.

Лорд Чизанте изгледа намръщено Хелсе.

— Какво ще кажете за това?

Хелсе изглеждаше така, сякаш всеки миг ще заплаче.