Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 77

Винаги съм си давала сметка, че да се бяга по жицата е опасно. Все си го повтарям, но ето, че накрая си намерих майстора. Държаха ме закачена към информационния поток, в режим на постоянно, почти безкрайно изчакване, само дето естествено не изпращаха нищо.

Това внезапно предложение за сътрудничество трябваше да пробуди подозренията ми. Когато нещо изглежда твърде хубаво, за да е истина, значи със сигурност е измама, винаги съм го знаела. Сама паднах в капана, защото исках да е истина.

Седях втренчена в гигабайтовете информация, които се стичаха по екрана, поне десетина минути, после на вратата се позвъни, някой преодоля защитата и влезе. Горилата.

Едър и дребен, точно както ги бяха описали бездомниците, и да — дребният беше Поли Орхид. Усмихваше се и потриваше доволно ръце.

Горилата виждах за първи път. Як и грозен, с лице като отритнат от качествен контрол картоф и мръсна руса коса, подрязана късо и оставена да умре. Изглеждаше напрегнат. Спря на две крачки от мен и чух червата му да куркат. Държеше навита жица.

Орхид взе жицата, наведе се и ме целуна по бузата. Щях да се изплюя в лицето му, ако можех.

— Здрасти, Карли — подметна той. — Нали ти казах да не си пъхаш носа където не ти е работа? — Ухили ми се. — Какво, няма ли да отговориш? Срамежливи сме, а? Дай ръчичка.

Вдигна дясната ми ръка от клавиатурата и ми приз ля. На върха на емоционалната крива, на която се намирах — от ужас до облекчение от лъжата на Лий и после обратно пак до ужас, когато ме заковаха за компютъра — дори само гледката на тези двамата в офиса ме караше да се чувствам отвратително. А когато този мазен боклук ме докосна по ръката, вече ми дойде прекалено. Обратната перисталтика не е под контрола на волевата нервна система, така че повърнах обяда си на ръката му.

Той отскочи. Якият се ухили доволно.

Орхид вероятно се сети, защото без да го поглежда, каза:

— Мирен, Бобо. — По-скоро изръмжа: прозвуча все едно стържат износени спирачки на маршрутна. — По дяволите, ще трябва да почистим тази гадост. — Зашлеви ме през лицето, но отслаби удара в последния момент — предполагам, че не искаше да остави трайни следи, макар че не зная защо му трябваше да се безпокои за подобно нещо. Въпреки това доста ме заболя.

— Мислех да се позабавлявам с теб, докато си вързала кънките — рече той. — Бас държа, че щеше да хареса и на двама ни. Но ти развали всичко. — Направи кисела гримаса. — А не вярвах, че нещо би ме спряло.

— Освен това, Поли — заговори Бобо, — щом все още може да повръща, докато е изключена, представи си какво би могла да ти направи с оная си работа. Чувал съм разни неща, дето се случвали, когато я оставиш на автопилот.

Орхид го погледна. Изглежда, също бе чувал разни мълви.

Мисълта, че няма да ме изнасилят, не ми донесе никакво успокоение.

Игнорираха ме за няколко минути, докато почистят. Когато приключиха, Орхид ме вдигна от стола, тръшна ме по очи на пода и ми завърза ръцете отзад. Завърза ми и краката и ми натика кърпа в устата, след това ми бръкна под сакото и извади пистолета. Остави го на бюрото. Накрая се пресегна, измъкна кабела от порта и отстъпи назад.