Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 75

Изведнъж усетих, че ме завладява страх. Как бях успяла да се забъркам в тази история, да се оплета в подобни интриги?

От друга страна, можеше и да се измъкна. Опитах се да се успокоя. Нищо чудно след два часа да ме повикат, да ми разкрият целия план и той да се окаже напълно осъществим и безопасен, а после да се разделим тихо и мирно. Или ако се опасяват, че ще предизвикат катастрофа, да ми предложат пари, за да си затварям устата. Само че тогава щях да надуя тръбата с всичка сила — кой ще ме обвини в шантаж, след като шантажираните подготвят масово убийство?

И все пак не ме напускаше усещането, че някъде съм допуснала ужасна грешка и че предстои да си платя за нея.

Бях права естествено, но не го разбрах веднага.

Таксито ме остави пред вратата, слязох, превих се под порива на вятъра и по навик се огледах.

Изглеждаше чисто. Не носех никакви уреди, които биха могли да сканират отвъд пределите на видимостта, така че трябваше да се уповавам само на сетивата си. Вятърът дразнеше очите ми и побързах да отворя вратата.

Когато се прибрах, установих, че прозорецът още е затъмнен, и свалих екранировката. Ако нещо щеше да ме напада през него, исках да го видя. Не че очаквах да действат директно.

Просто ми се искаше отново да се любувам на градския пейзаж, на трептящите светлини на Капана, на метеорните дъждове, които оставяха златисти дири в нощното небе, да чувам тътнежа на трафика и воя на вятъра.

Взех от кухнята пастет, бисквити и ко̀ла III, настаних се зад бюрото и се помъчих да измисля с какво да се занимавам през тези два часа.

Най-логично бе да проверя досието на доктор Лий, така че посегнах към клавиатурата.

Махендра Дхук Лий, малко над сто земни години, роден на Прометей, старши изследовател по физична планетология, с научна степен от Прометей и докторат на Земята — не бях чувала и двата университета, затова няма да ви занимавам с подробности. Имаше и още, но бяха все научни дрънканици, дето не ми говореха нищо особено. Изглежда, го биваше както в науката, така и в кариерата. Проявяваше предпочитания към управленческите постове, но се натъкнах на някои слухове, че научната му работа не била напълно изрядна — имало съмнения за натъкмяване на резултати, за да си осигури финансиране, заимстване от разработките на колеги — обичайните неща при свръхамбициозни учени.

С други думи, изглеждаше ми като човек, който поставя себе си и успеха на първо място, което едва ли би изненадало някого в наши дни. Предполагам, че се бе захванал с научна дейност не защото го е бивало за това или му е харесвало, а защото е смятал, че това е добра инвестиция в бъдещето, в поле, където лесно може да се постигне много.

С подобни идеи сигурно щеше да е по-добре, ако бе отишъл във физиката на множествените пространства, вместо в планетологията, но вероятно бе сметнал, че това е най-силната му специалност.

Всичко това, разбира се, бяха предимно мои предположения, защото в документите, които прегледах, нямаше нищо конкретно.

Можех също така само да предполагам, че навярно смята работата си за Накада за своя голям успех, бърз начин да се сдобие с име и богатство — същите мотиви като при Саюри. Само дето той нямаше семейство и солидна банкова сметка, зад които да се прикрие в случай на провал — ако паднеше, нямаше да има кой да му помогне да се изправи.