Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 65

— Значи единственото, което ви интересува, е кога ще го направя, така ли? — попита тя.

Вече изглеждаше малко по-спокойна и не така ядосана.

— Това и как — казах. — Защото ако ще става напечено за известно време, бих желала да бъда уведомена. В края на краищата поземлената собственост не губи стойността си дори ако рухне половината град.

Тя кимна.

— Точно така, абсолютно сте права.

Аз също кимнах и зачаках.

Тя се усмихваше.

— Кажете ми де — подканих я.

Тя въздъхна и като че ли леко се нацупи.

— Хубаво, ще ви кажа. Съвсем просто е. Моите хора възнамеряват да задействат насочен термоядрен заряд, който ще преустанови въртенето на планетата. Така Нощният град ще си остане на мястото, на което е сега. — И ми се усмихна отново.

Чаках да продължи, но тя мълчеше. Обмислих думите ѝ и попитах:

— Един заряд?

Тя кимна.

— Смятате, че можете да спрете въртенето на планетата с един-единствен заряд?

— Точно така. — Тя кимна с глуповата самодоволна усмивка.

— И това е всичко? — Едва успявах да се владея.

— А какво друго искате? — попита раздразнено тя. — Казах ви, че е съвсем просто.

Прехапах език, за да не ѝ изкрещя, че е идиотка. Точно това беше проблемът — че е прекалено просто. Но още не бях готова да споря за това. Така че попитах:

— Няма ли подобен метод да доведе до сериозни щети?

— Защо? — Тя ме погледна учудено.

— Защото — заговорих, — ако спрете цялата планета внезапно, ще се получи нещо като сътресение, нали?

Това си беше чисто омаловажаване на проблема, но Саюри изглеждаше толкова спокойна и уверена, че не намерих сили да кажа нещо повече. Защото ако го направех, вероятно щях да ѝ закрещя.

— О, вероятно — подхвърли тя нехайно. — Но не много. Планетата вече се движи съвсем бавно, така че няма да е трудно да бъде спряна.

— Сигурна ли сте? — продължих да настоявам.

— Разбира се, че съм сигурна! — тросна се тя.

— И хората в ЕИПИ се съгласиха с тази идея? Не смятат ли, че е рискована?

— Съгласиха се, разбира се.

— Всички до един?

— Не съм включила всички от института. Какво ви влиза в работата?

— А, нищо — отстъпих привидно. — Извинете. Просто проявих любопитство. — Опитах се да си придам невинен вид. — И кога е големият ден? Защо вече не сте го направили? Притежавате доста голямо парче от града, нали?

— Но не достатъчно! — отвърна тя и внезапно се разпали. — Въобще не е достатъчно! Освен това зарядът още не е готов. Трябва да бъде точно изчислен и поставен на правилното място. Наистина не искам никой да пострада.

Кимнах.

— И кога ще бъде готов?