Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 6

— Сядай — рекох и той седна, много бавно. Имам три фотьойла и диван — фотьойлите са антиграви и той избра диванчето, което е с крака. Предпазлив, много предпазлив. Възглавниците понечиха да се нагласят по тялото му, но той все се местеше, а едно от настройващите полета бе изгоряло доста отдавна, така че имаше непокрита зона от няколко сантиметра, където пълнежът е твърд, прилича на сдъвкана дънна платка и прецаква цялата система.

Изглежда, не бързаше да подхваща разговор. Оглеждаше всичко — без мен. Ако очите му наистина бяха естествени, явно не беше в добро състояние, или може би нещо го ядеше отвътре; ако пък бяха импланти, значи му бяха пробутали менте. Компортът под ухото му очевидно не беше използван от седмици. Комбинезонът му бе толкова износен и захабен, че на места се подаваха оголени жици, някои прерязани — вероятно беше краден.

Стана ми жал за нещастния симбиот, който трябваше да живее с този тип — стига, разбира се, да имаше такъв, в което не бях сигурна.

Но от друга страна, моят собствен симбиот от доста време също не живуркаше в идеалната среда.

— И така — подхванах разговора, — кой сте вие?

Той ме изгледа навъсено и попита:

— Защо?

Цялата тази работа никак не ми харесваше, така че чукнах няколко клавиша на таблото — с лявата ръка, тъй като с дясната стисках пистолета — и пуснах за обработка в градската база данни информацията от вратата.

— Ами защото бих искал да зная с кого предстои да работя — отвърнах.

Това изобщо не му се понрави. Продължаваше да ме гледа и да мълчи.

— Ако не ми кажете кой сте, няма да работя за вас — повторих натъртено.

Той се поколеба и накрая се предаде.

— Казвам се Уонг. Джо Уонг.

Кимнах и погледнах надолу към един от изтеглящите се екрани на бюрото. Казваше се Заратустра Пикънс. Оставаше му по-малко от месец до деветнайсетата година, земно време. Роден на Прометей, пристигнал в системата и на нощната страна, когато бил на шестнайсет — вероятно е търсил работа в някое казино, но не пишеше — после опитал за кратко на различни места. Последна месторабота: чистач на псевдопланктон в градските водни филтри. Освободен преди седмица, когато градът закупил машина, която да върши същата работа. За кой ли път. Опитват с тия машинки от времето, когато бях момиче, и все не се получава — рано или късно псевдопланктонът прониква в почистващата машина, също както прониква и във всичко останало, което е близо до водата, след което го поврежда. Машини, които не се повреждат, струват повече от хората. Организъм, който би могъл да се справи с положението, вероятно ще е още по-скъп и може да се окаже опасен, ако се измъкне на свобода, тъй като цялата планета живее и диша благодарение на псевдопланктона — той е най-важният източник на кислород на Епиметей. Не е никак лесно да се бориш с еволюцията, да я надвиваш най-често е рисковано, да не забравяме колко ще е скъпо.

Така че не бе изключено Зар Пикънс да се върне на работа до няколко дни и затова не сметнах, че моментното му състояние на безработен го прави неблагонадежден клиент.