Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 14

Не беше разумна — не вярвам, че една разумна програма ще свърши каквото ѝ е наредено, без някога след това да се възползва от него, защото всичко, което е достатъчно сложно да притежава съзнание, е и толкова сложно, че да не му вярвам. Дори и да не изпуши, или да не изпадне в меланхолично настроение, такава програма може да бъде измамена или саботирана. Ето защо използвам пирамида вместо мрежа. Моята пирамида може да не притежава и капчица изкуствен разум, но е бърза и хитра и върши каквото пожелая.

И въпреки това се върна с празни ръце.

Все пак ставаше въпрос за открита, незащитена система. Тези имена трябваше да фигурират някъде, не можеше просто така да изчезнат. Честно казано, дотук не бях особено изненадана. Просто не можех да повярвам, че ще съществува подобно ниво на секретност за един толкова маловажен случай. Сега излизаше, че ще трябва да се намеся лично.

Мисля, вече казах, че не обичам да бягам по жицата — давам си ясна сметка, че всяка връзка е двупосочна и никак не ми се нрави идеята да позволявам на когото и да било — човек или машина — да се рови в мозъка ми. Харесвам се такава, каквато съм и искам спомените ми да си бъдат само мои. Ето защо не съм почитателка на директната връзка.

Но когато се опитваш да надвиеш сериозна защита, жицата помага. По дяволите, тя е незаменима. Компютрите оперират със скорост трилиони пъти по-висока от тази на човешкия мозък, но въпреки това повечето от тях са доста тъпички и се нуждаят от човек, който да им казва какво да правят, когато изникне нещо ново и различно. Ние хората естествено сме ги конструирали по този начин със съвсем конкретна цел и тя е да не ни се качат на главите. Когато бягаш по жицата, ако те бива, можеш да се добереш до тези „нови и различни неща“ по-бързо от всяка програма и дори да се измъкнеш незабелязано, преди човекът, седящ от другата страна на връзката, да надуши, че става нещо нередно, и да те спре — или, по-точно, да каже на компютъра как да те спре. Ако имаш късмет, когато компютърът осъзнае, че го е загазил, и съобщи на човека за това, ти вече си изчезнал.

Но това е, когато си в директен контакт. Опитай с глас, кодово поле или клавиатура и няма да си в състояние да подаваш команди достатъчно бързо, за да свършиш каквото и да било, нито да набираш информация с нужната скорост.

И тъй аз се включих и превърнах ума си в поредния интерактивен терминал в компютърната мрежа. Виждах защитните системи на казиното като слоеве от синестетични възли и търсех в тях пролуки, за да изпратя хрътките си. Не програмирах, защото не умея да мисля толкова бързо на машинен език. Разполагам с интерфейсен софтуер, който ми превежда, така че върша всичко в аналогов режим и търся пробойни не с помощта на анализиращи програми, а като изучавам повърхността на тези възли и откривам там неравности — места, в които не са тъй плътни и монолитни — и в тези места пращам хрътките си.