Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 12

Обадих се в банката и тъй като беше работно време, помолих програмата на регистратурата да ме свърже с Марико Чен — и ме оставиха на изчакване за половин галактическа година.

Адски го мразя това. Проклетата програма би трябвало да разполага с достатъчно памет, за да остане на линия и да си говори с мен, но не — заряза ме на изчакване. Винаги го правят. И се наложи да кисна и да търпя.

Когато ми писна да слушам рекламния пакет, който се превъртя поне няколко пъти, да зяпам отсрещната стена на офиса ми и да си мечтая да имам там висококачествен холографски пейзаж, започнах да се ровя в компютъра и да подреждам файловете за шестте корпорации и деветте казина, като най-вече се интересувах дали някои от тях имат и други сделки, не с имоти в Западния край.

Имената, въведени и от шестте компании, бяха на софтуерни програми, специализирани за работата — нито един човек, от когото да се опитам да измъкна нещо. И шестте бяха основани преди около шест седмици и нямаха никакви други публични сделки. Или поне нямаше такива, които да са станали публично достояние; за други нямаше как да проверя, докато бях на открита линия с банката. Защото ако исках да се поразровя по-дълбоко, щяха да са ми нужни всички линии, с които разполагах, а докато бях вързана към тази, не можех да се съсредоточа както трябва. Не мога да се занимавам със сериозно хакване, без да се включа директно, което пък няма как да стане, докато разговарям по телефона. Вече обмислях идеята да прекъсна линията и да се захвана с други неща, когато най-после чух гласа на Чен:

— Да?

— Необходима ми е малко информация във връзка с един ваш бизнес партньор — „Крайстенно развитие“. Правя някои проучвания за тях по поръчка на клиент. — Включих екрана и лицето ѝ се появи.

— Уф — рече тя, щом ме видя. Изражението ѝ бе любезно, но безучастно.

— Уф — казах и аз.

— И?

— И ще съм ви искрено задължена, ако можете да ми кажете нещо за тях — каквото и да било. Научих, че Епиметейска търговска им е продала някаква собственост на „Денг“.

— Това го има в публичния регистър.

— Да, г’, така е и тъкмо затова ви се обаждам. Вашето име фигурира в сделката. Надявах се, че ще можете да ми кажете нещо повече за „Крайстенно развитие“, след като сте работили с тях. — Понечих да добавя още нещо, да обясня за какво става въпрос, но се отказах. Едно от правилата в моята работа е никога да не казваш повече, отколкото е необходимо. Защото оставиш ли речта да се лее, рано или късно изтърсваш нещо, което другият не бива да знае. Или се оплиташ в лъжи, от което няма никаква полза. Най-добрият начин да излъжеш е просто да не казваш цялата истина и точно така щях да постъпя в случая — нямаше смисъл да ѝ разкривам например, че се опитвам да отърва бездомници от наложен им насила наем.

Тя се поколеба, после каза:

— Вижте, Хсинг, в момента работя и нямам време да си бъбрим като дружки. Ако искате да разговаряте с мен в работно време, може да е само за нещо, свързано с банката.