Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 16

Да, пробвах го веднъж — разбира се, че опитах. Кой би устоял на изкушението?

Така и не стигнах доникъде, но поне не ме заловиха — ако те спипат да се ровиш из ВСС файловете, те чака реконструктивна терапия.

Казината естествено въобще не могат да се мерят с това. Мога да се справя с всичко, което хвърлят по мен, стига да внимавам, а аз винаги внимавам.

Прегледах онова, което ми бяха донесли хрътките.

Точно както очаквах, споменатите девет имена на играчи в казина изникнаха отново. Не бях успяла да се добера до същинските имена на хората, те очевидно бяха заровени много по-дълбоко, зад пластове сигурност, които бях предпочела да не разравям. Бяха все напълно законни названия, регистрирани в „Ню Йорк“. „Бонд, Джеймс Бонд 54563“ беше играл в „Старшайн“ и „Екзелсис“, а „Дарби О’Джил 34“ бе прекарал няколко нощи в „Дилейтс“ и „Шанхай“ и така нататък, но петима от деветимата бяха играли само в „Ню Йорк“ и всички до един бяха започнали там.

Това ми се стори интересно.

Който и да бе купувачът на Западния край, имаше някаква връзка с „Ню Йорк“.

Облегнах се, сръбнах от ко̀лата и почаках, докато паразитната програма приключи работата си и ми докладва, че не е открила нищо. Междувременно облегалката на фотьойла подсуши гърба ми от потта и го масажира, а холоекранът извади успокояващ нервите фон.

Все още имах два часа. Дали да не сляза в Капана и да отскоча до „Ню Йорк“?

Не, реших, че още е рано. Исках първо да узная това-онова за местенцето.

Никога не бях прекарвала много време в „Ню Йорк“, дори когато работех в Капана, дори в необузданите си тийнейджърски години. Не си падам по прекомерния блясък, а когато ме привличат опасностите, предпочитам да е поради сериозна причина, а не заради евтиното удоволствие. Профуквала съм доста кредити в „Старшайн Палас“ и „Екзелсис“, както и в трите филиала на КМК, но повечето от другите места се стараех да избягвам. Не съм кой знае колко висока — сто четирийсет и пет сантиметра, ако трябва да съм съвсем точна, и четирийсет килограма живо тегло — а и повечето казина не гледат с добро око на въоръжени клиенти, така че си давам сметка, че ще загазя сериозно, ако се сбия с човек, който си знае работата.

Това не е страх, а обикновена предпазливост. Имам предвид, че дори невъоръжена мога без особени затруднения да се справя с някой обикновен пияница, но не и с цяла тълпа, още повече ако са трезви и умеят да се бият, или ако аз самата съм сръбнала няколко питиета, така че предпочитам да разпускам на места, където охраната гледа на задълженията си сериозно и отговорно.

С други думи, „Ню Йорк“ не отговаря на високите ми изисквания.

Което съвсем не значи, че е някакъв вертеп, „Ню Йорк“ не е като „Бъди’с Лъки Найт“ и няма нищо общо с „Норт Джавадифар“, откъдето досега нито един турист не е излязъл жив и дори повечето миньори го избягват. Не, „Ню Йорк“ е реномирано заведение, прехранващо се предимно от туристически посещения, макар че и миньорите отскачат там, а никога няма да видиш миньори в „Екзелсис“, или „Луна Парк“. Не съм чувала за убийства в „Ню Йорк“, дори временни, и никой не е хващал заведението в измама, въпреки че атмосферата там пресъздава оригиналния декадентски Ню Йорк — стар престъпен град на Земята — и аз го избягвам, защото някои от клиентите губят представа за фантазия и реалност, а управата по право оставя играта да позагрубее, преди да се намеси. Сигурно за да поддържа съответната атмосфера.