Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 115

Той ми посочи една златиста стрелка и тя ме поведе по коридорите, право в светая светих на казиното, гола стая с холоекрани по всички стени.

Там ме очакваше помощничка на Во.

Мислех си, че държат постоянно отворена връзка, но грешах: енергоразходът щеше да е колосален.

След няколко секунди помощничката каза:

— Свързах се с канцеларията, но едва ли ще разговаряте с него лично. На линия сте.

И се обърна и излезе. Но не се съмнявах, че Во ни подслушва отнякъде. Нямах нищо против, най-важното бе да се добера до Йошио Накада, останалото беше без значение.

Холоекранът подаде сигнал, че съм в контакт, и аз заговорих.

Исках да предам колкото се може повече информация, за да намаля докрай загубите от двайсет и три минутното забавяне.

— Казвам се Карлайл Хсинг — почнах. — Частен детектив на свободна практика в Нощния град. Наскоро имах случай, който неочаквано ме отведе до Саюри Накада. Предполагам, че информацията, с която се сдобих, може да представлява огромен интерес за нейното семейство и финансовите ви съветници. Клиентът, който ме нае първоначално, отказва да заплати остатъка от хонорара, затова смятам, че съм в правото си да извадя събраната информация за продажба на открития пазар. Първоначалната ми цена е петстотин хиляди кредита. Ако се съгласите да я платите, ще предоставя списък на разходите в хода на разследването, който показва, че деветдесет процента от сумата отива за тяхното покриване. Останалото ще ми е нужно, за да финансирам преместването си от Нощния град на Прометей, тъй като предполагам, че животът ми тук е застрашен. Освен това ще помоля да ми бъде осигурена защита, когато се преместя там. Информацията ми касае действия, които могат да се категоризират като углавни престъпления. Случаят ще ви припомни някои епизоди от живота на Саюри Накада преди заминаването йот Прометей. Надявам се също така, че с това ще предпазя семейство Накада от загубата на солидни финансови средства, както и от последващи вреди за неговата репутация. Край на съобщението.

Седнах и зачаках.

След двайсет и три минути стената пред мен изчезна и се смени с вътрешността на кабинет, обзаведен с лукс и хром. От прозореца се виждаше сочно синьо небе и осъзнах, че се обаждам на дневната страна — но това не значеше нищо. Денят на Прометей не ти изгаря кожата, нито те ослепява завинаги. Той дори не е постоянен. Само девет часа приятна топлина и светлина.

Красива жена вдигна лице към мен и каза делово:

— Току-що изслушах съобщението ви, г’ Хсинг. Моля, почакайте, тъй като не е от моята компетенция да решавам подобни въпроси.

Няма да ви разказвам всичко стъпка по стъпка. Останах единайсет часа в онази малка стая с холографските стени — достатъчно дълго, за да видя как небето зад прозореца отсреща потъмнява и върху него се появяват мъждукащи звезди и една малка луна. Разговарях с четирима различни служители. Така и не се добрах до самия Йошио, най-високо стигнах до някакъв негов личен помощник — Дзянг Суба. Той се съгласи на предложената сделка дори без да прави опит да се пазари. И направо пред мен нареди на казино „Ню Йорк“ да ми изплати сумата от 492 500 кредита.