Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 108

— О, стига, Хсинг. Отишла си там с цялата информация за тази измама, с всичко, което е необходимо, за да докажеш на дъртия Накада, че внучката му е кръгла идиотка, и се връщаш без пукнат грош. И очакваш да ти повярвам?

Беше мой ред да го изгледам втренчено.

— Добре, Мишима. Защо не ми кажеш как според теб е минало?

Той ме изгледа така, сякаш току-що съм му предложила да купя новороденото му отроче на обидно ниска цена.

— Ами хубаво — рече. — Отишла си при Накада и си ѝ казала, че е била измамена, че Орхид, Ригмус и Лий са ѝ скроили номер, след който ще изглежда пълна тъпачка. Предполагам, че тя самата го е подозирала от известно време — в края на краищата всичко това е твърде хубаво, за да е истина. Подхвърлила си, че навярно дядо ѝ ще се заинтересува какво прави милата внучка с парите му. Може би дори си намекнала, че ще му кажеш, ако възникне необходимост. Тя е доловила намека и е попитала колко ще струва да не възниква подобна необходимост и после сте преминали към пазарната част на разговора. Едва ли е дала много, защото е стисната, но половината от полученото е мое, Хсинг. Е, каква е сумата?

Поклатих глава.

— Нищо не си разбрал, Мишима. От самото начало.

— Добре де, кажи ми ти как мина — настоя той.

— Първо ти ми отговори на един въпрос. Откъде знаеш, че е било измама?

Той млъкна и ме погледна объркано. Чак сега се сети, че никога не съм му казвала нещо подобно. Би могъл да каже, че го е разбрал сам, но изглежда, усети, че се издал и че няма смисъл да увърта.

Накрая реши да е искрен.

— Проникнах в компютъра ти.

— Ей, партньоре — подметнах. — Много мил жест, нали? Рядко се среща подобно доверие.

— О, стига, Хсинг — изпъшка той. — Ти беше твърде заета. Нали сме партньори. Просто ни спестих време и излишни пререкания.

— Ще ти кажа нещо, Мишима. Не мисля, че с теб ще се спогодим.

— О, я стига! Не говориш сериозно.

— Напротив. Но не бери грижа. Зная какво ти дължа. Не съм го забравила. Просто не смятам, че това наше партньорство ще просъществува. Но няма да те прецакам, повярвай ми. Не мисля, че ще се получи, и толкоз. Казвам ти го още сега.

— По дяволите! — изруга той. — Добре, да забравим партньорството. Но ти си ми длъжница, Хсинг, така че кажи ми какво получи от Накада.

— Казах ти вече. Всъщност защо не ни подслуша, докато си бъбрехме в закусвалнята? Ако го беше направил, сега нямаше да упорстваш.

Говорех насмешливо, но Мишима го прие сериозно.

— Накада е обградена със заглушаващо поле. Цяла система от антиграви. Не можах да си пробия път. А тези тримата глупаци, дето ти ги заех, дори не си направили труда да ви подслушат. Решили, че аз ще имам грижата за това. Дори Джърси…

— Това оня с хромираното лице ли е?

Той кимна.

— Знаеш ли, може да са ни чули, но да са решили, че няма смисъл да ти казват. Предположили са, че това си е наша работа.

— Не ми ги пробутвай тия — изръмжа Мишима. — Тия типове работят за мен, нали така. Не били чули нищо! Хайде де!

— Какво толкова? Нали ти казах какво стана.

— Ами кажи ми още веднъж, но дай и подробности.

Кимнах.

— Добре, съгласна. Но недей да си роб на собствените си предположения. Казах на Накада, че планът е пълна измислица. Тя не ми повярва. Така е, каквото и да си мислиш. Не повярва на нито думичка, помисли си, че всъщност аз се опитвам да я измамя, да ѝ измъкна сделката. Онези здравата са я подковали.