Читать «Градът на крадците» онлайн - страница 84

Когато Лара свърши, къщата беше притихнала. Нина тихо хлипаше и си бършеше носа с опакото на ръката. В камината припука една възлеста цепеница и нагоре по комина излетя дъжд от искри. Клоните на бориките драскаха по дървените плочи на покрива. Далеч на запад падаха бомби, но се усещаха повече като вибрация, отколкото като шум — потрепваха прозорците, подрънкваше чашата за вода.

— В полунощ ли идват? — попита Коля.

— През повечето нощи — да.

Порцелановият часовник на камината показваше, че имаме шест часа. Тялото ми беше съсипано от цял ден газене през снега, но аз знаех, че няма да мога да заспя — не и след като бях чул историята за Зоя, не и когато тук скоро щяха да пристигнат офицерите от Айнзацгрупе.

— Утре сутринта — каза Коля на Лара и Нина — искам всички да тръгнете към града. Ще ви дам един адрес, където ще можете да се настаните.

— Тук сме на по-сигурно място, отколкото в града — каза Нина.

— Не и след тази нощ.

15

ЛАРА ни заведе в една малка спалня в дъното на къщата — по времето на императорите там сигурно бяха нощували прислужниците. Носеше месингов свещник с две запалени свещи, който остави на малкото писалище. По стените с дървена ламперия нямаше нищо, двойното легло нямаше чаршафи на матраците и аз едва не се препънах в издутите дъски на пода, но в стаята беше достатъчно топло. През тесните прозорци на лунната светлина се виждаше една барака за инструменти и една ръчна количка, килната настрани в снега.