Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 94
Том Брадби
— Сам си ги видял.
Последва дълго мълчание.
Фийлд изпита непреодолимо желание да се махне от стаята. Пъхна ръце в джобовете си.
— Пак ще се върна, Сергей.
* * *
Фийлд се върна в общежитието на улица „Картър“.
Общото помещение беше празно. Той отиде при телефона, набра централата на участъка и поиска да го свържат с Марецки. Изчака десетина позвънявания и тъкмо смяташе да затвори, когато руснакът се обади.
— Фийлд на телефона.
Марецки беше задъхан.
— Трябва да ми помогнеш.
Руснакът пак не отговори.
— На първи май е била убита друга рускиня и още една на трийсет и първи март. И двете са живели на улица „Жофр“.
— Зает съм.
— Ирина Игнатиева и Наталия Симоновна. Мисля, че и двете са били собственост на Лу.
— Наистина нямам време.
— Марецки, не ме занасяй. В пълно затъмнение съм… Според Капризи имаш връзки в жандармерията. Трябват ми само адресите на двете жени, за да потърсим зависимостта в убийствата.
— Капризи знае процедурата за искане на информация от жандармерията.
Последва дълго мълчание.
— Ирина Игнатиева е била убита в края на март. Наталия Симоновна — на първи май. Лена Орлова — преди три дни. Както сам твърдеше, има зависимост.
— Благодаря за сведението, детектив.
— Ще има нова жертва.
— Да, ще има.
— С нищо ли не можеш да помогнеш? Сам каза, че ще има още
Марецки въздъхна:
— Защо си толкова загрижен за това, Фийлд? Заради симпатия към рускините като цяло или заради определена жена.
— Марецки…
— Днес срещнах Капризи.
Фийлд мълчеше.
— Надявам се, че не е имала глупостта да те насърчи по някакъв начин.
— Не знам за какво…
— Не ме мисли за глупак.
— Искам да спра тези убийства.
— Преди тя да пострада.
— Моля те, Марецки.
— Наистина се надявам, че Наташа не те е насърчила, Фийлд, защото ако го е направила, и двамата сте глупаци. Ако не го е направила, значи си обсебен от маниакална идея и трябва да се върнеш в реалността, преди да пострадаш или да навредиш на другиго.
— Чуй се само.
— Виждал съм такива случаи и преди, Фийлд, и винаги свършват зле.
— Просто имам нужда от помощ.
— Трябва да се пазя, тя също. И ти внимавай. Послушай хората около теб и не упорствай.
* * *
В стаята му имаше бележка от Капризи:
Къде се губиш, по дяволите? Французите разрешиха разпит на Лу. Уреден е за утре. Ела в кабинета ми в девет часа.
Фийлд скъса бележката и хвърли парчетата в кошчето до кревата. Легна си, но не успя да заспи. Постоянно си представяше Наташа, гърчеща се в отчаяни опити да избяга от безмилостното острие.
24.
Фийлд успя да поспи два часа, но отиде в управлението доста преди девет. Погледна кутията, в която бе видял доклада за отпечатъците, после разрови купчината периодични издания за цензуриране. Стана и слезе в архива. Все още влажните му подметки шляпаха по каменните стълби. Архивът беше отворен, но Дани не го посрещна с обичайната усмивка и весело дърдорене.
— Наред ли е всичко, Дани? — попита Фийлд, докато американецът с ирландски произход проверяваше за досиета на Ирина Игнатиева и Наталия Симоновна.
— Да. Много е рано, затова съм кисел.