Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 96

— Отпечатъците изчезнаха — съобщи им Фийлд.

Капризи се намръщи.

— Както ти казах, резултатите бяха излезли и когато дойдох след мача, бяха на бюрото ми. Отидох в тоалетната и когато се върнах… вече ги нямаше.

Тримата мъже се втренчиха в него.

— Оригиналите са изчезнали от лабораторията, а Елис отишъл да си кара отпуската в Сан Франциско и щял да се върне есента.

— Да не си ги забутал някъде? — попита Маклауд.

— Не.

— Нямаше ли бележка, че някой ги е взел?

— Не.

Последва ново мълчание, изпълнено с подозрение. Фийлд реши да не дава повече обяснения.

В помещението влезе възрастна жена с престилка и се поклони ниско. Спря пред Чен и попита на английски дали някой иска чай. Фийлд и Капризи кимнаха. Другите двама отказаха.

— Какво откри вчера? — попита американецът.

Фийлд извади цигарите си, запали една и предложи на останалите. Всички отказаха. Той си спомни настояването на Капризи да му дава всички улики лично и отново се почувства глупаво, че не го е послушал.

— Има два подобни случая — обясни. — Наталия Симоновна на първи май и Ирина Игнатиева в края на март. И двете са живели на улица „Жофр“, но не можах да намеря адресите им. Ирина със сигурност е била от контингента на Лу, а за Наталия също е много вероятно. Потърсих регистрационната карта за случая „Наталия Симоновна“, но беше изчезнала. Разбрах, че е имало, защото един номер беше прескочен, затова проверих в главната ведомост и го открих там. Прегледах назад и така намерих случая от март.

Отново настъпи мълчание.

— Защо не поискаме информация от французите, може да ни дадат подробности поне по последното убийство.

— Ще кажат, че е битово престъпление, а ако подадем официално искане, ще им издадем картите си — отвърна Капризи и потърка носа си. — Уредили сме среща с Лу за тази сутрин и с директора на фабриката на „Фрейзърс“ за следобеда.

— Очевидно има зависимост — каза Фийлд. — Ако разберем къде са живели тези момичета, може да попаднем на следа.

— Лу ни предизвиква — заяви Маклауд. — Дали нарочно или не, това е пряка конфронтация. Всички знаем, че французите не си мърдат пръста, но случаят „Орлова“ е предизвикателство към нас. Дори да не я е убил лично, той със сигурност прикрива истинския убиец. Ако му позволим да си разиграва коня така, по-добре да си вдигаме шапките и да си ходим.

Отново настъпи мълчание. Изказването на Маклауд бе прозвучало като официална реч. Началникът изглеждаше по-замислен от обикновено и Фийлд се почуди дали вече не крои планове за времето след скорошното пенсиониране на комисаря.

Възрастната китайка донесе две чаши чай върху очукан поднос. Фийлд си спомни изящните сребърни съдове в Спортния клуб и у Доналдсън. Макар че чаят бе твърде горещ, от аромата му се почувства малко по-добре.

— Сега е сряда — каза Капризи. — Пратката, спомената в бележника на Лена, тръгва в събота.

— И какво? — попита Маклауд.

— Знаем, че по някаква причина Лена е записала тази пратка, но след това губим следата.