Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 69

Том Брадби

— Не можах да спя.

— Стига, бе. Виждам, че не си могъл и да се обръснеш.

— Забравих.

— Искаш ли малко работа?

— Мислех си…

— Успокой топката. — Капризи вдигна пръст. — Първо ме изслушай. В духа на славещия се с прекалено голяма натовареност и прекалено малки заплати Криминален отдел, за разлика от твоя, двамата с Чен сега трябва да водим и разследването на въоръжения обир от вчера. Освен това…

— Работата е спешна.

— Кой казва? Ще се върнем на случая „Орлова“, но…

— Не можем да чакаме толкова.

— Ние ли не можем?

Капризи се обърна и си наля чаша преварена вода от каната в ъгъла.

Фийлд извади ръцете си от джобовете.

— Лена не е първата и няма да е последната.

— Така ли било?

— Според Марецки това не е първият случай и убиецът ще търси нови жертви.

— Стига да се ограничава с руски проститутки, няма проблеми.

— Говориш като Соренсън и Прокопиев.

Капризи стисна зъби:

— Внимавай, полярна мечко. Претоварени сме и този случай може да почака.

— Не може.

— Слушай…

— Видях те в апартамента на Лена Орлова и в китайския град. Защо се наложи Чен да те удържа?

— Не се меси, полярна мечко.

— Какво стана със Слъгър?

— Казах да не се месиш.

— Хомосексуалист ли беше?

Фийлд погледна Капризи в очите. Американецът се приближи към него и изсъска:

— Слъгър беше два пъти повече мъж, отколкото ти можеш да бъдеш някога.

— Лу има пръст в смъртта му, нали?

— Слъгър си падаше по мъже, тук си прав. Добре, щом се интересуваш, ще ти кажа. Никой не подозираше, аз, жена му, децата му, но Лу беше научил по някакъв начин. Както ти казах, започнахме акция срещу пушалните на „Фучоу“. Лу беше бесен, конспираторите се бяха уплашили, а Слъгър не позволяваше да го купят, затова го удариха под пояса. Бяха му направили снимки. Слъгър не се поддаваше на изнудване и реши да напусне. Изпрати жена си и сина си за Англия, но когато слизали в Хонконг, някакви мъже с черни шлифери ги пресрещнали и дали на момчето снимка, на която баща му прави секс с друг мъж. Слъгър се застреля в главата.

— Съжалявам.

— Не, не ти пука. Изобщо не си го познавал.

— Това не ми пречи да съжалявам.

Капризи се обърна да напълни чашата си и едва тогава Фийлд забеляза, че Чен е влязъл в стаята.

— Фийлд иска да продължим разследването по случая „Орлова“ — каза му американецът.

Чен вдигна рамене.

Капризи се обърна към Фийлд:

— Какво стана с отпечатъците?

— Сега ще сляза да проверя.

— Какво друго?

— Според Марецки тук не е имало такива случаи, но какво ли е положението във Френската концесия?

— Нали ги пита.

— Да, но ако са корумпирани, както се говори, сигурно са го излъгали и са скрили някои подробности.

Капризи се намръщи.

— Убийствата винаги се отразяват в пресата — обясни Фийлд. — Жандармерията може да скрие някои подробности, но все трябва да даде някаква информация.

Колегата му не изглеждаше убеден.

— Ако намерим информация за убийства, дори малко напомнящи на това, след кратко разследване може да открием връзката. Вероятността не е голяма, но ако попаднем дори на един подобен случай, вече ще можем да твърдим, че има зависимост.