Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 68

— Да.

Фийлд се опита да избегне погледа му. Видя отражението си в голямото огледало със златна рамка над малък бар в дъното на стаята.

— Живеем в размирни времена — отбеляза Лу. — Всяка грешка… — Наклони главата си на една страна. — Всяка грешка се плаща скъпо. — На Фийлд му се стори, че леко кимна към Наташа. — Постъпихте много глупаво.

Младежът с мъка прошепна „да“.

— Махайте се сега от очите ми — процеди през зъби Лу.

Махна леко, за да отпрати англичанина.

Руснакът го изблъска към вратата.

* * *

Люис чакаше навън.

— Това не ти е Англия, Ричард.

— Ще го оставим да прави каквото си иска, така ли?

Люис извади сребърна табакера от джоба си, запали цигара и му предложи.

— Слушай, приятел, винаги печели най-търпеливият, ако ме разбираш.

Един келнер излезе от клуба и подаде на Фийлд шапката му.

— Ти си умен младеж — продължи Люис. — Ще се справиш. — Засмя се с цигара в уста. — Може би един ден ще можеш да си позволиш Наташа, ако вече му е писнала и още си струва да спиш с нея… Шегувам се, старче.

— Изглежда, добре се разбираш с Лу.

Лицето на Люис помръкна.

— Надявам се, че не намекваш това, което си мисля, Фийлд. Уверявам те, че щях да съм най-щастливият човек, ако Лу го нямаше, но докато не намерим начин да го отстраним, няма смисъл да създаваме излишно напрежение. По-добре не се съпротивлявай срещу онова, което не можеш да промениш.

— Това може би е твоята философия, но аз не я приемам.

— Тогава животът ти тук ще бъде много труден, младежо.

* * *

Фийлд не можа да заспи. В стаичката беше задушно. Той лежеше неподвижно, загледан в тавана. Комарите не признаваха мрежи и отрови и в полумрака той ги наблюдаваше как се събират в ъглите.

Обърна се на една страна и отново се опита да се абстрахира от шума в съседната стая.

Той се усили и нещо — навярно главата на Прокопиев — се фрасна в стената. Прозвуча тихо пъшкане, после приглушен писък и познатият шум от юмручни удари. Фийлд скочи на крака и стисна юмруци.

Притисна кокалчетата си до челото и се опита да запуши ушите си, но посетителката на Прокопиев заплака и руснакът започна да я налага по-силно.

Фийлд скочи на леглото, задумка с юмруци по стената и закрещя:

— Млъквайте, мамка ви!

Ударите спряха и плачът на момичето премина в приглушено хлипане.

— Пази тишина, Прокопиев — повтори Фийлд и се отпусна в леглото.

Прокопиев заговори на момичето грубо на руски и след няколко минути Фийлд я чу как се облича. Прокопиев сигурно й плащаше.

Тя си тръгна и потропването на токчетата й се отдалечи по коридора.

— Намери си някоя да те изчука, глезено англичанче — изкрещя руснакът, но Фийлд не отговори.

Затвори очи, но сърцето му биеше силно.

Спомни си страха в очите на Наташа и думите на Марецки, че Лена не е първата жертва и вероятно няма да е последната. Защо не беше споделил с Капризи? Трябваше да ускорят издирването.

Фийлд с нетърпение зачака настъпването на новия ден.

17.

Когато американецът дойде на работа, Фийлд го чакаше при бюрото му. Капризи остави коженото си куфарче и закачи шлифера си на закачалката в ъгъла.

— Виж ти. Мислех си, че идвам рано, но това… Откога ме чакаш?