Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 68
Том Брадби
— Да.
Фийлд се опита да избегне погледа му. Видя отражението си в голямото огледало със златна рамка над малък бар в дъното на стаята.
— Живеем в размирни времена — отбеляза Лу. — Всяка грешка… — Наклони главата си на една страна. — Всяка грешка се плаща скъпо. — На Фийлд му се стори, че леко кимна към Наташа. — Постъпихте много глупаво.
Младежът с мъка прошепна „да“.
— Махайте се сега от очите ми — процеди през зъби Лу.
Махна леко, за да отпрати англичанина.
Руснакът го изблъска към вратата.
* * *
Люис чакаше навън.
— Това не ти е Англия, Ричард.
— Ще го оставим да прави каквото си иска, така ли?
Люис извади сребърна табакера от джоба си, запали цигара и му предложи.
— Слушай, приятел, винаги печели най-търпеливият, ако ме разбираш.
Един келнер излезе от клуба и подаде на Фийлд шапката му.
— Ти си умен младеж — продължи Люис. — Ще се справиш. — Засмя се с цигара в уста. — Може би един ден ще можеш да си позволиш Наташа, ако вече му е писнала и още си струва да спиш с нея… Шегувам се, старче.
— Изглежда, добре се разбираш с Лу.
Лицето на Люис помръкна.
— Надявам се, че не намекваш това, което си мисля, Фийлд. Уверявам те, че щях да съм най-щастливият човек, ако Лу го нямаше, но докато не намерим начин да го отстраним, няма смисъл да създаваме излишно напрежение. По-добре не се съпротивлявай срещу онова, което не можеш да промениш.
— Това може би е твоята философия, но аз не я приемам.
— Тогава животът ти тук ще бъде много труден, младежо.
* * *
Фийлд не можа да заспи. В стаичката беше задушно. Той лежеше неподвижно, загледан в тавана. Комарите не признаваха мрежи и отрови и в полумрака той ги наблюдаваше как се събират в ъглите.
Обърна се на една страна и отново се опита да се абстрахира от шума в съседната стая.
Той се усили и нещо — навярно главата на Прокопиев — се фрасна в стената. Прозвуча тихо пъшкане, после приглушен писък и познатият шум от юмручни удари. Фийлд скочи на крака и стисна юмруци.
Притисна кокалчетата си до челото и се опита да запуши ушите си, но посетителката на Прокопиев заплака и руснакът започна да я налага по-силно.
Фийлд скочи на леглото, задумка с юмруци по стената и закрещя:
— Млъквайте, мамка ви!
Ударите спряха и плачът на момичето премина в приглушено хлипане.
— Пази тишина, Прокопиев — повтори Фийлд и се отпусна в леглото.
Прокопиев заговори на момичето грубо на руски и след няколко минути Фийлд я чу как се облича. Прокопиев сигурно й плащаше.
Тя си тръгна и потропването на токчетата й се отдалечи по коридора.
— Намери си някоя да те изчука, глезено англичанче — изкрещя руснакът, но Фийлд не отговори.
Затвори очи, но сърцето му биеше силно.
Спомни си страха в очите на Наташа и думите на Марецки, че Лена не е първата жертва и вероятно няма да е последната. Защо не беше споделил с Капризи? Трябваше да ускорят издирването.
Фийлд с нетърпение зачака настъпването на новия ден.
17.
Когато американецът дойде на работа, Фийлд го чакаше при бюрото му. Капризи остави коженото си куфарче и закачи шлифера си на закачалката в ъгъла.
— Виж ти. Мислех си, че идвам рано, но това… Откога ме чакаш?