Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 67

Фийлд се приближи до двамата телохранители, които се бяха оттеглили при вратата, и се бутна в единия. Мъжагата го изблъска и изпсува на руски.

Фийлд действа светкавично. Руснакът се наведе, но младежът го удари в устата и той падна върху момичето с цигарите.

Другият телохранител понечи да извади оръжието си, но Фийлд измъкна револвера си преди него. Докато търсеше значката си, Люис се приближи.

— Стига, момчета… — Той смъкна револвера на Фийлд и се обърна към руснаците. — Полиция. Запазете спокойствие.

Преди те да реагират, Люис хвана Фийлд за ръката, дръпна го към стълбите и го изведе на улицата. Лу и Наташа сякаш не забелязаха нищо.

Люис спря под един мъждукащ газов фенер и се втренчи във Фийлд. След горещината на „Маджестик“ тук бе приятно прохладно.

— Боже мили! — измърмори Люис.

Фийлд го изгледа безизразно.

— Чакай тук.

Люис влезе в нощния клуб. Фийлд се канеше да си тръгва, когато той отново се появи и нареди:

— Ще влезеш, ще се извиниш, ще наведеш глава и ще изчакаш да заговори. Ако мълчи, си тръгваш.

— Не смятам…

— Ще правиш каквото ти казвам, иначе заминаваш с първия кораб за Англия.

Фийлд побесня от това отношение:

— Значи ще се кланяме на един бандит?

— Не ние. Ти ще му се кланяш. Ти си младши детектив и току-що обиди един от най-изтъкнатите бизнесмени в града. Трябва да се извиниш публично.

— Бизнесмен ли стана вече?

— За теб — да.

— Нямам намерение да пълзя…

— Надут глупак. Помагам ти само защото уважавам вуйчо ти. Затова не се инати повече и прави каквото ти казах.

Фийлд го изгледа втренчено, но се върна в „Маджестик“. Оркестърът още свиреше, но на края на стълбището го чакаше нервен китаец с черен костюм — управителят на заведението, предположи Фийлд. Той го заведе зад червена кадифена завеса в малък частен салон. Когато влезе, вратата се затръшна зад него.

Двамата почервенели от гняв телохранители стояха до Лу. Наташа седеше в ъгъла с наведена глава. Лу бе пъхнал ръце в широките ръкави на мантията си. Очите му блестяха от ярост, Фийлд никога не беше виждал такъв човек, роден сякаш само за да руши и убива.

Не смееше да погледне Наташа, но се смущаваше от присъствието й. Сърцето му биеше лудо, дланите му се потяха, мислите му бяха объркани.

— Име? — попита единият руснак.

— Фийлд.

— Малко име?

— Ричард.

— Полицай ли си?

— Да.

— Кой отдел?

— С1.

— Специалния?

— Да.

— Мислиш, че хората ми са комунисти? — попита Лу с нисък, монотонен глас, едва сдържайки гнева си.

— Не, разбира се, че не. Моля за извинение.

Настъпи мълчание.

— Беше случайно — добави Фийлд.

— Не, господин Фийлд, беше грешка. — Лу не изглеждаше умилостивен от извинението на англичанина. — В Шанхай добрата репутация на полицията е много важна. Не можете да си позволите грешки. — Той въздъхна. — Приятели ли сте с господин Люис?

— В известен смисъл.

Лу се намръщи.

— Да, приятели сме.

Изведнъж китаецът извади ръцете си от ръкавите, стисна десния си юмрук и отново го разтвори, сякаш показваше с каква лекота може да смачка всичко, което поиска.

— Късметлия сте, че имате такива приятели.