Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 71
Том Брадби
— Може би Краус е сгрешил — продължи Капризи. — Съседът отсреща казва, че Лу пристигнал в четири часа… може би я е убил тогава. Смъртта е настъпила в четири часа.
Фийлд си спомни разговора с Наташа от предната вечер и изказа предположението, че тя е била в сградата по време на убийството. Замисли се за прибързаното отричане от нейна страна.
— Миналата година Краус сбърка за онова китайче — съгласи се Капризи, Фийлд се намръщи, но американецът махна в знак, че не му се обяснява сега, — но ако Лу е убиецът, трябва да е действал твърде бързо.
— Не му е било нужно толкова много време — възрази Чен.
— Да я завърже?
— Минута-две.
— Значи е бил ядосан. Научил е за връзката й със Сергей, така ли?
— Сергей е жив. — Чен се усмихна и вдигна вежди. — Освен това Марецки е прав. Толкова много рани… — Той се престори, че нанася удари с нож. — Толкова гняв.
— Той изпитва удоволствие от това.
— Добре, защо тогава го е направил тук? Защо не във Френската концесия? — попита Фийлд.
Капризи и Чен го изгледаха. Настъпи продължително мълчание. След известно време американецът каза:
— Не споменавай за това пред никого, Фийлд. Ако се получат веществени доказателства, съвпадения на отпечатъци или други документи, няма да ги държим тук. Ще ми даваш всичко и ще го пазя в апартамента си. Ясно ли е?
Чен гледаше Фийлд, сякаш беше идиот.
Асансьорът спря на етажа. Маклауд дръпна металната решетка и бавно влезе в стаята. Носеше дълъг сив шлифер, кафява шапка и черно кожено куфарче с потъмнели месингови закопчалки. Отиде в ъгъла и си наля чаша вода.
— Така е по-добре — отбеляза, когато свали шапката и избърса потта от темето си. — Добро утро, господа.
Капризи седеше на бюрото си. Издърпа един стол и качи краката си на него.
— Фийлд иска да се съсредоточим върху издирването на убиеца на рускинята — обясни на Маклауд.
Началникът го изгледа мрачно:
— Когато стане шеф на отдела си, да прави каквото иска.
— Според Марецки ще има още.
Маклауд влезе в кабинета си, свали шлифера, остави го на закачалката и отново се появи на вратата.
— Още какво?
— Жертви. Убийства.
— Какво го кара да мисли така?
— Смята, че има цяла поредица от случаи. Вероятно във Френската концесия. И че ще последват още убийства.
Маклауд въздъхна. Отпи глътка вода и каза:
— Добре, дайте предимство на случая, но да знаете, че имаме прекалено много работа.
— Може да има връзка с Лу. Може би е изпуснал нервите си.
Шотландецът се замисли:
— Добре, потърсете няколко дни, да видим какво ще излезе. Фийлд, имаш ли минутка?
Фийлд влезе в кабинета на началника. Маклауд затвори вратата и на лицето му веднага се появи усмивка. Младият мъж седна срещу него.