Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 71

— Може би Краус е сгрешил — продължи Капризи. — Съседът отсреща казва, че Лу пристигнал в четири часа… може би я е убил тогава. Смъртта е настъпила в четири часа.

Фийлд си спомни разговора с Наташа от предната вечер и изказа предположението, че тя е била в сградата по време на убийството. Замисли се за прибързаното отричане от нейна страна.

— Миналата година Краус сбърка за онова китайче — съгласи се Капризи, Фийлд се намръщи, но американецът махна в знак, че не му се обяснява сега, — но ако Лу е убиецът, трябва да е действал твърде бързо.

— Не му е било нужно толкова много време — възрази Чен.

— Да я завърже?

— Минута-две.

— Значи е бил ядосан. Научил е за връзката й със Сергей, така ли?

— Сергей е жив. — Чен се усмихна и вдигна вежди. — Освен това Марецки е прав. Толкова много рани… — Той се престори, че нанася удари с нож. — Толкова гняв.

— Той изпитва удоволствие от това.

— Добре, защо тогава го е направил тук? Защо не във Френската концесия? — попита Фийлд.

Капризи и Чен го изгледаха. Настъпи продължително мълчание. След известно време американецът каза:

— Не споменавай за това пред никого, Фийлд. Ако се получат веществени доказателства, съвпадения на отпечатъци или други документи, няма да ги държим тук. Ще ми даваш всичко и ще го пазя в апартамента си. Ясно ли е?

Чен гледаше Фийлд, сякаш беше идиот.

Асансьорът спря на етажа. Маклауд дръпна металната решетка и бавно влезе в стаята. Носеше дълъг сив шлифер, кафява шапка и черно кожено куфарче с потъмнели месингови закопчалки. Отиде в ъгъла и си наля чаша вода.

— Така е по-добре — отбеляза, когато свали шапката и избърса потта от темето си. — Добро утро, господа.

Капризи седеше на бюрото си. Издърпа един стол и качи краката си на него.

— Фийлд иска да се съсредоточим върху издирването на убиеца на рускинята — обясни на Маклауд.

Началникът го изгледа мрачно:

— Когато стане шеф на отдела си, да прави каквото иска.

— Според Марецки ще има още.

Маклауд влезе в кабинета си, свали шлифера, остави го на закачалката и отново се появи на вратата.

— Още какво?

— Жертви. Убийства.

— Какво го кара да мисли така?

— Смята, че има цяла поредица от случаи. Вероятно във Френската концесия. И че ще последват още убийства.

Маклауд въздъхна. Отпи глътка вода и каза:

— Добре, дайте предимство на случая, но да знаете, че имаме прекалено много работа.

— Може да има връзка с Лу. Може би е изпуснал нервите си.

Шотландецът се замисли:

— Добре, потърсете няколко дни, да видим какво ще излезе. Фийлд, имаш ли минутка?

Фийлд влезе в кабинета на началника. Маклауд затвори вратата и на лицето му веднага се появи усмивка. Младият мъж седна срещу него.