Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 62

— Какво допълнение?

Началникът му поглади ревера си:

— Не е зле за бедно момче от Корк, а? — Спря поглед върху голия гръб на една от китайките. — Ние не обичаме да оставяме умните си служители да мизерстват в този богат град, ако ме разбираш.

Фийлд не разбираше.

— За тази цел имаме спомоществователен фонд. Обърни внимание какви заплати получаваш. Ще бъдеш приятно изненадан.

Младият мъж видя, че Джефри се приближава.

— Както и да е, утре сутринта можеш да дойдеш да ми помогнеш за брифинга в десет часа в Хонкю.

— Това… Все още работя по онзи случай с Капризи.

— Не се задълбочавай много. Просто наблюдавай Капризи и ме информирай.

— Не искате да се задълбочавам?

— Само да ме информираш. Ти си в Специалния, Ричард. Просто дръж под око противника… освен ако не искаш да отидеш в Криминалния — добави с усмивка Грейнджър.

— При вас ми е добре, сър.

Люис се приближи:

— Как е, старче? И той ли е от твоите хора, Грейнджър?

— Ново попълнение.

— Добро попълнение. Снощи се забавлявахме. — Люис се усмихна. — Малко обърка конците в „Деланси“, но се окопити, когато го заведох да види къде е работило рускинчето.

— Какво рускинче?

— Орлова.

— Курвата ли?

Люис се подсмихна лукаво:

— Не е по нашия вкус, нали, Грейнджър?

Фийлд се усмихна, но бързо си спомни китайската проститутка в публичния дом.

— Не рови много дълбоко в тинята, старче — добави Люис. — Никога не знаеш какво може да изплува.

Грейнджър въздъхна:

— Оставил съм го само да следи бандата на Маклауд.

Люис го изгледа с безизразно лице:

— И аз така си помислих.

16.

Вятърът донесе дъждовни облаци от Източнокитайско море. Когато излязоха на „Бънд“, ситни капки навлажниха лицата им. Тротоарът беше мокър и краката на Фийлд веднага се намокриха през дупките в подметките на безупречно излъсканите му обувки.

Колата на Джефри чакаше пред банката. През краткото пътуване по улица „Крейн“ Фийлд се изкушаваше да го попита за казаното от Грейнджър. Не беше разбрал кого е имал предвид началникът му, като казваше „ние“. И какъв беше този спомоществователен фонд.

Опита се да не мисли за пари. Ако допълнението към заплатата му беше законно — макар да съзнаваше, че е наивно да мисли така — това щеше да му позволи да плати новия костюм на Капризи и да си купи здрави обувки.

Къщата на „Крейн“ бе в дъното на тиха алея. Дългата дървена веранда беше осветена от една-единствена лампа. Привлечена от шума на колата, Пенелъпи се показа на прозореца. После излезе на прага под цъфналите бугенвилии и сложи ръце на кръста си.

Носеше тясна жълта копринена рокля с дълбоко деколте и голям перлен гердан. Джефри се приближи с накуцване; тя се наведе и го целуна.

Усмихна се на Фийлд и допря бузата си до неговата. Уханието на парфюма й бе силно като предишната вечер. Подът на верандата беше стар и изтъркан, дъските скърцаха.

— Добър вечер, Чан — поздрави Джефри слугата си и му подаде сакото си.

Гостът свали смокинга и кобура си.

— Хайде на масата — извика Пенелъпи. — Сигурна съм, че сте пийнали вече.

Трапезарията се оказа по-малка, отколкото си я беше представял Фийлд. Сребърните прибори на квадратната полирана маса блестяха на светлината на свещите.