Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 61

Той огледа събеседниците си, сякаш ги предизвикваше да оспорят думите му.

— Защо просто не затворим редакциите на парцали като „Нов шанхайски живот“? — попита Люис. — И без това никой не ги чете.

— Те не спират да хвалят новия болшевишки режим, но не можем да им попречим, ако не искаме да ни залеят тревожни телеграми от Вашингтон.

— Ако всичко това е заради Ню Йорк, защо просто не застреляме Стърлинг Блекман?

Един-двама се засмяха. Грейнджър обясни с усмивка:

— Внимателно следим „Нов шанхайски живот“, особено когато Бородин е в града, но вестникарите са предпазливи и никога не прекаляват с пропагандата. Подозираме ги обаче в нелегално печатане на позиви и щом разобличим някоя печатница, ще я затворим.

Последва дълго мълчание.

— Какво мисли Лу? — попита Люис и се обърна към Грейнджър, чието лице оставаше в сянка. — Хайде, Грейнджър, ти си офицерът ни за свръзка.

Грейнджър не обърна внимание на шегата и обясни:

— Убедени сме, че той е противник на болшевизма, но… тъй като правим всичко възможно да прекратим престъпната му дейност, сведенията ни не са толкова добри, колкото би трябвало.

Люис бавно огледа събеседниците си:

— Може би трябва да се споразумеем с него, докато се справим с комунистите. — Облегна се назад и кръстоса крака. — После отново ще засилим натиска.

— И дума да не става — възрази Джефри. — Той е не по-малка заплаха за града от комунистите. Може би дори е по-голяма. — Той също се облегна назад. — Други въпроси? — Изправи се. — Исках просто да ви информирам, това е.

Келнерът отвори една двойна врата към стая с подобно обзавеждане и кресла, наредени пред празна камина. Дългият плот покрай стената бе отрупан с храна. Друг сикх извади бутилка шампанско от кофичка с лед и я отвори. Две невероятно красиви китайки започнаха да сервират сандвичи в сребърни подноси.

Фийлд се загледа към покривите зад хотел „Катей“. Чувстваше се неловко тук. Обърна се — Биърс се беше приближил до него с чаша шампанско в ръка.

— Сигурен съм, че сме се виждали вече.

— Да, господин комисар, но тогава бях още новобранец.

— Голям физиономист съм.

Фийлд се съмняваше. Носът на Биърс беше червен, по бузите му се виждаше мрежа от спукани капиляри и комисарят изглеждаше неспособен да се държи стабилно на краката си. Грейнджър се приближи и подаде чаша на Фийлд:

— Добър вечер, войнико.

— Добър вечер, сър.

Биърс изгълта шампанското си на един дъх и измънка:

— Я аз да тръгвам, че Мери ще ме убие.

Усмихна се на Фийлд и тръгна към вратата, като спря да се ръкува с Джефри.

Известно време Грейнджър и Фийлд мълчаха; чувстваха се неловко.

— Не подозирах, че връщането на Бородин е толкова важно — отбеляза младежът.

— Съветниците обичат да са в течение — обясни Грейнджър и добави шепнешком: — Джефри добре ги върти. — Обърна се с гръб към останалите и огледа Фийлд. — Имаш нужда от нови дрехи. Едно малко допълнение към заплатата ще ти се отрази добре.

Фийлд понечи да отговори, но Грейнджър прекъсна:

— Умен, амбициозен младеж като теб… с добри връзки. — Погледна смокинга на Фийлд, после скъпите костюми на другите мъже. — Не можеш да я караш само на детективска заплата.