Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 47
Том Брадби
— Маклауд женен ли е?
— Да.
— Да… но?
— Маклауд се ожени за китайка, но Съветът не одобрява. Затова никога не говори за нея и не я показва на никого. Може да ти се струва суров човек, Фийлд, но е верен на хората, които обича.
Фийлд почувства, че се очаква да каже нещо, и измънка:
— Да, ясно.
* * *
Отидоха в „Маджестик“. Две възрастни китайки пълзяха на колене и търкаха пода, самотни силуети пред високите огледала в дъното на огромната зала. Минаха през дървена врата в края на коридора и се изкачиха по стръмно и тясно стълбище. Горе имаше малка ложа с празна закачалка.
Портиерът почука на вратата от другата страна на стълбището и отвътре се чу женски глас:
— Влез.
Стаята беше с червени стени, скосен таван и едно-единствено отворено прозорче. Жената седеше зад бюрото си, носеше елегантни черни дрехи и сребърна огърлица. Бялата й коса — дълга като на Наташа — бе вързана на опашка.
— Сигурно идвате за Лена.
— Да, но…
— Очаквах ви.
Тя се обърна и им направи знак да седнат. Дългият нос бе най-забележителната й черта. По стените бяха накачени театрални афиши, главно от Москва и Петербург.
— Явно сте я познавали.
— Горкичката Лена. Да, тя беше едно от момичетата ми.
Капризи извади бележника и молива си.
— Можете ли да ми кажете името си, госпожице…
— Госпожа. Госпожа Орлова. — Тя забеляза изненадата ма полицая и добави: — Не сме роднини.
— С какво се занимаваше Лена тук?
— Искате ли чай… кафе?
Двамата детективи отказаха. Госпожа Орлова не бързаше, явно не обичаше да я пришпорват.
— Лена беше… Как да кажа… — Замисли се за най-подходящите думи. — Лена беше мечтателка. Мечтаеше за бягство, за ново начало. Ню Йорк, Париж, Лондон, Рим. За нов живот, по-добър от този, който водеше тук.
— Проституираше ли?
Домакинята сбърчи нос, но не изрази изненада или отвращение.
— Беше танцьорка, господин полицай. Не знам какви уговорки е имала извън тези стени.
— Знаете обаче, че е имала уговорки.
— Момичетата са различни. Едни го правят, други — не.
— От парите ли зависи?
— От характера. Положението на всички момичета е тежко, иначе нямаше да са тук.
В тона й не звучеше неодобрение към момичетата, които решаваха да припечелват извън ангажиментите си към „Маджестик“.
— Лена обаче беше от онези, които правят странични уговорки, така ли?
— Предполагам, че да.
— Защо? Нейното положение…
— Струва ми се, че издържаше сестра си… но както споменах, всяко момиче само избира съдбата си. Животът е по-лесен, ако се огънеш.
Думите й не допаднаха на Фийлд.
— С кого се срещаше Лена? — попита Капризи.
— Не знам точно, но…
— Живеела е…
— Чакайте, ще стигнем и до това. — Жената изгледа укорително американеца и продължи: — Преди около три месеца се премести в нов апартамент на улица „Фучоу“.
— Собственост на Лу Хуан.
— Да.
— Значи е била негово момиче.
— Да. И не. Лу Хуан има много момичета, но не съм сигурна, че ги използва за едно и също нещо.
— Искате да кажете, че не спи с всички?
Тя поклати глава:
— Не съм сигурна, но ми се струва, че Лена не беше негово момиче в този смисъл. Не му беше наложница. Не се съмнявам, че той я е издържал и я е използвал, но не знам с каква цел.