Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 47

— Маклауд женен ли е?

— Да.

— Да… но?

— Маклауд се ожени за китайка, но Съветът не одобрява. Затова никога не говори за нея и не я показва на никого. Може да ти се струва суров човек, Фийлд, но е верен на хората, които обича.

Фийлд почувства, че се очаква да каже нещо, и измънка:

— Да, ясно.

* * *

Отидоха в „Маджестик“. Две възрастни китайки пълзяха на колене и търкаха пода, самотни силуети пред високите огледала в дъното на огромната зала. Минаха през дървена врата в края на коридора и се изкачиха по стръмно и тясно стълбище. Горе имаше малка ложа с празна закачалка.

Портиерът почука на вратата от другата страна на стълбището и отвътре се чу женски глас:

— Влез.

Стаята беше с червени стени, скосен таван и едно-единствено отворено прозорче. Жената седеше зад бюрото си, носеше елегантни черни дрехи и сребърна огърлица. Бялата й коса — дълга като на Наташа — бе вързана на опашка.

— Сигурно идвате за Лена.

— Да, но…

— Очаквах ви.

Тя се обърна и им направи знак да седнат. Дългият нос бе най-забележителната й черта. По стените бяха накачени театрални афиши, главно от Москва и Петербург.

— Явно сте я познавали.

— Горкичката Лена. Да, тя беше едно от момичетата ми.

Капризи извади бележника и молива си.

— Можете ли да ми кажете името си, госпожице…

— Госпожа. Госпожа Орлова. — Тя забеляза изненадата ма полицая и добави: — Не сме роднини.

— С какво се занимаваше Лена тук?

— Искате ли чай… кафе?

Двамата детективи отказаха. Госпожа Орлова не бързаше, явно не обичаше да я пришпорват.

— Лена беше… Как да кажа… — Замисли се за най-подходящите думи. — Лена беше мечтателка. Мечтаеше за бягство, за ново начало. Ню Йорк, Париж, Лондон, Рим. За нов живот, по-добър от този, който водеше тук.

— Проституираше ли?

Домакинята сбърчи нос, но не изрази изненада или отвращение.

— Беше танцьорка, господин полицай. Не знам какви уговорки е имала извън тези стени.

— Знаете обаче, че е имала уговорки.

— Момичетата са различни. Едни го правят, други — не.

— От парите ли зависи?

— От характера. Положението на всички момичета е тежко, иначе нямаше да са тук.

В тона й не звучеше неодобрение към момичетата, които решаваха да припечелват извън ангажиментите си към „Маджестик“.

— Лена обаче беше от онези, които правят странични уговорки, така ли?

— Предполагам, че да.

— Защо? Нейното положение…

— Струва ми се, че издържаше сестра си… но както споменах, всяко момиче само избира съдбата си. Животът е по-лесен, ако се огънеш.

Думите й не допаднаха на Фийлд.

— С кого се срещаше Лена? — попита Капризи.

— Не знам точно, но…

— Живеела е…

— Чакайте, ще стигнем и до това. — Жената изгледа укорително американеца и продължи: — Преди около три месеца се премести в нов апартамент на улица „Фучоу“.

— Собственост на Лу Хуан.

— Да.

— Значи е била негово момиче.

— Да. И не. Лу Хуан има много момичета, но не съм сигурна, че ги използва за едно и също нещо.

— Искате да кажете, че не спи с всички?

Тя поклати глава:

— Не съм сигурна, но ми се струва, че Лена не беше негово момиче в този смисъл. Не му беше наложница. Не се съмнявам, че той я е издържал и я е използвал, но не знам с каква цел.