Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 34

— Така е, но ще установиш, че Наташа има твърде малко приятели, ако ме разбираш.

Младият мъж отново се обърна към дансинга, за да не каже нещо, за което щеше да съжалява. Все насочваше поглед към Наташа, макар че се опитваше да не я гледа.

Тя бе поне с една глава по-висока от партньора си, който опипваше задника й.

С това ли се препитаваше? Танцуваше и се чукаше за пари?

Фийлд погледна към масите отзад. Общата снимка на Лена и Наташа бе направена в това заведение.

— Тук ли работи? — попита той.

— Кой?

— Наташа… госпожица Медведева.

— Вече не.

— Но е работила?

— Беше главната атракция, но вече участва само когато реши. Идва, когато й се пее. Има страхотен глас.

— Защо е напуснала?

Люис вдигна рамене. Преструваше се на безразличен, невеж развратник, но Фийлд вече го бе преценил като изключително умен и хитър. Беше сигурен, че той е спал с Наташа.

Оркестърът престана да свири и Люис се приближи до Наташа, която изпращаше възрастния мъж до масата му.

Тя се усмихна на Люис и той я целуна по бузата. Когато музиката отново засвири, двамата излязоха на дансинга.

Фийлд не сваляше очи от тях, бяха красива двойка.

Накрая не издържа. Ходеше му се до тоалетната и излезе през близката летяща врата.

Докато се миеше, погледна в огледалото и видя гнева, изписан на лицето си.

Върна се във фоайето, купи пакет цигари от момичето на рецепцията и запали една. Загледа се през малък прозорец към покривите на сградите покрай „Бънд“. Време беше да се прибира. Люис вероятно нямаше да забележи отсъствието му.

Стоеше облегнат на стената и размишляваше, че пуши твърде много, когато Наташа Медведева излезе от салона. Той се изправи и отпусна ръката с цигарата.

— Свободно — каза тя.

Фийлд се опита да се засмее, но не му се удаде. Нервно вдигна цигарата и всмукна.

— Няма ли да ме почерпите? — попита Наташа.

Той измъкна цигарите от джоба си и й ги подхвърли. Тя хвана пакета, взе една и изчака, докато той се наведе и й я запали.

— Не сте голям кавалер, нали, полицай?

— И вие не сте много порядъчна дама.

Тя всмукна от цигарата, изпусна дима от ъгълчето на устата си, пресече коридора и се облегна на срещуположната стена. Фийлд хвърли цигарата си през прозореца.

— Видях, че дойдохте с Чарлс Люис. Приятели ли сте?

— Почти не го познавам.

— Тогава сигурно…

— С Лена Орлова сте танцували тук — прекъсна я той неочаквано гневно. — Били сте приятелки.

— Е, и…

— Тази сутрин ми наговорихте куп лъжи.

— Това обижда ли ви?

— Подсъдимо е.

— Заплашвате ли ме?

— Можете да ни се присмивате, колкото си искате, но вие сте уязвима тук, госпожице Медведева, независимо с колко хора като Люис и Лу спите.

Тя го изгледа втренчено.

— За такава ли ме мислите? Проститутка?

Беше се обидила. Фийлд съжали, че е толкова пиян.

— Извинявайте, ако съм ви обидил. Този град е твърде странен за мен.

— Може би вие сте този, който трябва да внимава.

— Били сте добри приятелки с Орлова.

— Да.

Тя също хвърли цигарата си през прозореца.

— Тогава защо ме излъгахте?

— Защото не исках да отговарям на въпросите ви.

— Защо отидохте в апартамента й?

Тя въздъхна:

— За мляко.