Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 30

Когато келнерът дръпна стола му, младежът се загледа в огромния полилей и се запита дали не трябва да предложи сам да плати вечерята си. Предполагаше, че ще е израз на лошо възпитание, но не искаше да гледат на него като на поредния беден роднина, стремящ се да извлече изгода от по-заможните в рода.

Джефри поръча бутилка шампанско и взе нова цигара. Предложи на останалите и всички запалиха.

Фийлд никога не беше опитвал шампанско и винаги се бе чудил какъв вкус има. Толкова му хареса, че го изпи почти на един дъх.

— И така, кого подозирате? — попита Джефри, когато келнерът остави полупразната бутилка в сребърната кофичка до него и се оттегли.

— За убийството ли? — осведоми се племенникът, който вече се чувстваше доста замаян.

— Да.

— В самото начало сме…

— Сигурно имате предположения. Някой като Джак Изкормвача? — Джефри се обърна към Люис: — Източния Изкормвач?

— Апартаментът на жената е собственост на Лу Хуан.

Двамата мъже срещу него се намръщиха.

— Него ли подозираш? — попита Джефри.

— Трудно е да се каже на този етап. Просто апартаментът е негов и колегите ми смятат, че портиерът бе отвлечен и екзекутиран от неговите хора.

— Не е в стила на Лу да убие жена с нож — отбеляза чичо му.

— Останах с впечатление, че той стои малко или повече над закона.

Джефри Доналдсън енергично поклати глава:

— Не, не. Ако можехме, с удоволствие бихме го арестували, но… нали знаеш как е? — Въздъхна. — Върти французите на малкия си пръст, внимава какво прави и се старае да не нарушава закона в районите под наша юрисдикция.

— Отвличането на портиера не е ли престъпление в район с наша юрисдикция? — разпали се Фийлд и отпи от шампанското. — Както и убийството на жената?

— Да, разбира се. Ако докажете, че той е виновникът, ще е чудесно. Съгласен ли си, Чарли?

— Напълно.

— Общинските власти поддържат постоянна връзка с Лу — продължи Джефри — по причини, които не съм сигурен, че разбираш, но това не означава, че е над закона. Ако му дадеш урок, много хора в града ще те поздравят.

— Стига толкова политика, момчета — намеси се Пенелъпи. — Да не си разваляме настроението заради някаква си рускиня. Да поръчаме и после искам да науча всичко за живота на Дики в нашия град.

Погледна менюто, после се извини и стана. Когато минаваше покрай съпруга си, нежно постави ръка на рамото му и той я погали.

* * *

Когато приключваха с десерта, Фийлд бе разказал доста повече, отколкото възнамеряваше. Говори за съперничеството между Грейнджър и Маклауд и за навика на Прокопиев да скача посред нощ, да удря с юмруци по стената на коридора пред апартамента си и да крещи нещо на руски.

Когато разказваше това, събеседниците му се засмяха, но Люис бе зареял поглед нанякъде.

— Предлагам да покажа на момчето екзотичните потайности на града — каза той и се изправи.

— Чудесна идея. Аз ще изпратя госпожа Доналдсън у дома.

— Чакайте малко…

Джефри шумно се изкашля.

— Е — нацупи се Пенелъпи, — една жена винаги разбира, когато не е желана.

Наведе се и целуна Фийлд по бузата. Той усети топлината на кожата й и косата й леко го погъделичка. Тя го докосна по бедрото, изви главата си назад и пъхна ръката си в джоба му.