Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 31

— Надявам се добре да се забавляваш тази нощ.

— Всъщност трябва да се прибирам.

— Глупости — възкликна Люис, докато оправяше сакото си пред огледалото.

— Не знам дали мога да си позволя…

— Не бъди смешен — смъмри го Джефри и го изгледа изненадано. — Ти си полицай, „Фрейзърс“ плаща.

Пенелъпи още държеше ръката си в джоба на младежа и го галеше по крака. Наведе се и пак го целуна.

После се отдалечи, взе шала си от облегалката на стола и тръгна към вратата. Джефри се усмихна и стисна ръката на племенника си:

— Радвам се, че се видяхме, стари приятелю. Ще държим връзка.

— С удоволствие.

— Обади се пак.

Джефри кимна на Люис и последва жена си, която вече бе излязла през голямата двойна врата.

7.

Люис огледа Фийлд.

— Имаш нужда от нов костюм.

— Този е добър за зимата.

Люис се усмихна и го изведе навън. Фийлд не беше подозирал колко е пиян и съжали, че няма достатъчно воля, за да откаже тази разходка.

Люис се наведе над буика и каза на шофьора си:

— „Деланси“.

Качиха се в колата. Когато тръгваха, видяха Джефри и Пенелъпи Доналдсън да се качват на рикша.

— Джефри е добър човек. Един от най-добрите — отбеляза Люис.

— Да.

— Изглежда, че няма нищо против забежките на Пенелъпи.

— В какъв смисъл?

— Сигурно си забелязал, че е малко разюздана. Трябваше да й се вържеш. Голяма кучка е. Джефри се прави, че не забелязва.

— Не те разбирам добре.

— Хубав младеж като теб би трябвало да използва случая, за да натрупа опит.

— Джефри ми е вуйчо.

— Какво от това? Тя не ти е кръвна роднина, нали?

Изпълнен с възмущение, Фийлд си представи зърното на Пенелъпи, което сякаш се беше запечатало в съзнанието му.

— Сигурен съм, че не е такава.

— Наградиха го с Викториански кръст, знаеше ли?

— Да, майка много се гордее с него.

— С право. Той е дяволски способен човек.

Това съвпадение със собственото му мнение за вуйчо му малко промени отношението на Фийлд към Люис. Колата спря пред мрачна сграда, която приличаше на склад. Фийлд вече се питаше дали това не е шега, но забеляза едър мъж, скрит в полумрака при входа. Вратата беше отворена и вътре се виждаше мизерна версия на клубовете, които току-що бе посетил — с бар и маси пред осветена в червено сцена. Китайка с ефирна, тясна кремава рокля ги заведе до една предна маса. На сцената две жени се целуваха. Едната беше чисто гола, другата — по жартиери и дълги чорапи.

Голата беше руса (и двете бяха европейки). Тя се откъсна от устните на другата и започна да облизва зърната на гърдите й. Момичето изви гръб, симулирайки върховно удоволствие.

Фийлд се потеше. Когато сервитьорката остави халба бира пред него, Люис каза:

— За бога, човече, няма ли да свалиш това сако?

Той послуша съвета му и веднага се почувства по-добре.

— Кобура също. Момичетата не обичат пищови.

Беше забравил, че е въоръжен. Свали колана с кобура, закачи го на облегалката под сакото и отпи глътка бира. На една маса отсреща седеше мъж на средна възраст с прошарена брада и очила и го гледаше.