Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 25

Младият мъж отново погледна часовника си. Не искаше нито много да подрани, нито да закъснее. Изчака няколко минути. По реката се спускаше кораб, теглещ три шлепа, и бързо изпревари един претоварен сампан, който едва успя да се махне от пътя му. И двата плавателни съда отиваха към дървения кей наблизо.

Фийлд се надвеси над стеничката покрай улицата и се загледа в мътната вода. Изведнъж лампите по брега светнаха. Тук бяха електрически.

Той се обърна, за да се наслади на величествения „Бънд“. Приличаше на „Странд“ или който и да е друг лондонски булевард. Всяка сграда бе като отражение на европейската и американската мощ. Фийлд отново пресече улицата и изкачи няколкото стъпала при входа. Остъклената врата на горната площадка се отвори, преди да посегне към дръжката.

— Добър вечер, господине — поздрави портиерът и се поклони ниско между статуите на древногръцки богини, охраняващи входа.

Говореше с изразен руски акцент и носеше ярка синьо-златиста униформа. Зад него започваше широко мраморно стълбище към първия етаж.

— Имам среща с Джефри Доналдсън.

Портиерът посочи към фоайето:

— Господин Доналдсън още не е дошъл, но ако желаете да изчакате…

Фийлд прекоси фоайето с колони и под от черен и бял мрамор. Тази натруфеност красноречиво показваше твърдото убеждение на европейците, че присъствието им тук ще е вечно. Той погледна гипсовите орнаменти на тавана и огромния полилей, висящ на дебела верига, достатъчно здрава, за да издържи корабна котва. На горния етаж над фоайето имаше тераса и на стената зад нея висяха картини със сцени от шанхайския живот — лов в околностите на града, мъже в бара на клуба и панорама от „Бънд“. Фийлд отиде в дъното на фоайето до остъклен шкаф, пълен със сребърни трофеи. Зад него имаше табло с последните новини от „Ройтерс“. Прочете за продължаващите безредици в Равалпинди и отново се почувства късметлия, че не е избрал да постъпи в индийската полиция.

Обърна се и видя висок, симпатичен мъж, който се приближаваше с накуцване към него.

— Ричард.

Младежът се опита да избърше дланта си от потта, преди да извади ръката от джоба си и да се здрависа с вуйчо си.

— Извинявай за закъснението — каза Джефри.

— Аз подраних.

— Видя ли драконските ладии?

— Да, отдалече.

— Трябва да ги видиш по-отблизо. Великолепни са.

Изведнъж Фийлд се смути, защото не се сещаше какво да каже.

— Колко често ги пускат?

— Веднъж годишно. В почит на един герой. Легендата гласи, че един княз изгонил способния си и верен министър и той скочил в една река в Хунан, защото не могъл да преживее унижението. Приятелите му се събрали на брега и започнали да хвърлят ориз във водата, та духът му да не гладува. Оттогава в деня на смъртта му по реката пускат ладии, за да търсят трупа му. — Джефри се усмихна. — Хайде, да вървим.

Тръгнаха по коридора към остъклена двойна врата, висока близо осем метра и с месингови дръжки с размера на средно големи кучета. Когато се приближиха, вратата се отвори от двама келнери китайци с ослепително бели униформи.