Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 24

Фийлд взе досието на Лена Орлова и го постави до другото. Двете жени бяха от един град и бяха посещавали едни и същи заседания на „Нов шанхайски живот“.

Той погледна часовника си, вече закъсняваше.

6.

Фийлд излезе на улицата и с облекчение почувства лек ветрец, макар и носещ воня на мъртва риба и застояла вода от пристанището и отровни газове от химическите заводи в Путон, на другия бряг на река Хуанпу. Беше облякъл бащиния си смокинг, но и той бе дебел, и държеше топло като сакото.

Когато стана ясно, че не е с кола, около него се насъбраха собственици на рикши, хилави и дрипави, и започнаха да го увещават да използва услугите им. Той махна с ръка и решително тръгна в обратната посока покрай отворените врати на един претъпкан ресторант и рекламни табели на обменни бюра. Надписите по улицата бяха предимно на китайски, за да привличат многолюдната тълпа. Лекият ветрец развяваше дълги памучни ленти.

Един старец без крака протегна ръка за подаяние и дръпна крачолите си. Фийлд се отклони рязко, за да го заобиколи, и едва не се блъсна в наконтен европеец с бяла шапка, дълга памучна риза, златен часовник, подаващ се от джобчето, и лъскави бели обувки. Зад него вървеше жена с дълга, тясна бяла рокля, коса, събрана на кок, и хубаво кръгло лице. Стори му се, че тя му се усмихна.

Под мрачното надвиснало небе, вещаещо началото на мусонните дъждове, се кръстосваха хиляди телеграфни жици. Усети първите капки на лицето си. Замисли се дали не би трябвало да изпита носталгия, обаче Йоркшир не му липсваше.

Спря пред белия портик на високата червена тухлена сграда, където се помещаваше Американският клуб, и запали цигара. Погледна знамето на покрива. Намираше се срещу Общинския съвет и се почуди дали Джефри също ще дойде пеша. Дори не си спомняше как изглежда вуйчо му. Даде си сметка, че е нервен, и си спомни как Едит го бе обвинявала, че „почита като герой един човек, който не е направил нищо за тях“.

Слезе на улицата и изчака един трамвай да мине. После пресече и излезе на „Бънд“. Тук вятърът беше силен — шапката на един китаец хвръкна и човекът се затича да я гони. Фийлд спря и се загледа в лъскавите буици и олдсмобили, които минаваха покрай него. Сред тях бавно се движеше черен шевролет с едри телохранители — бивши белогвардейци — застанали на стъпалата и небрежно преметнали автомати през гърдите си.

Шанхайският клуб на „Бънд“ номер 2 бе красива каменна постройка в класически стил с червен навес с железни рамки над входа и колонада от нинпойски гранит, увенчана с италиански кубета. Улицата тук беше по-безлюдна от обикновено; група шофьори чакаха край лъскавите си черни коли, пушеха и разговаряха. Рикшите стояха на двайсетина метра встрани, за да не досаждат на гостите.

В Хуанпу плаваха две драконски ладии, теглени от брега; бордовете и носовете им бяха украсени с пъстри копринени флагчета и хартиени фенери. Фийлд пресече улицата между паркираните коли и тръгна към паметника на загиналите — бронзова статуя на ангел върху каменна колона. Няколко деца играеха наоколо, докато родителите им гледаха корабчетата.