Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 22

Грейнджър се усмихна и Фийлд му отвърна със същото.

— Непрекъснато съм зает, но ще намеря време, когато е удобно на жена ви.

Грейнджър кимна. Щом Фийлд пристъпи към вратата, началникът попита:

— За какво ти е досието на Лу?

— Ами… за информация.

Американецът присви очи:

— Ясно.

Фийлд безшумно затвори вратата и се върна на бюрото си в ъгъла. Наближаваше шест часът. Помещението беше празно; столът на Ян бе прибран под бюрото й. Той реши въпреки жегата да се разходи пеша до „Бънд“. Така щеше да убие петнайсет-двайсет минути преди срещата с Джефри. Смокингът му (смокингът на баща му) висеше на закачалката в ъгъла.

Седна зад бюрото си; все още стискаше под мишница кафявите папки, които беше взел от Архива, и писмото, което бе забравил да пусне. Върху горното досие с молив бе изписано името на Лу Хуан, буквите бяха избелели. Отпред имаше съдържание, напечатано на машина, а отгоре Грейнджър беше допълнил с молив:

За МИ 6. Копие до Държавния департамент, Вашингтон. 12 януари 1926 г.

Лу Хуан е главатар на прочутата Зелена банда в Шанхай, най-могъщата триада, чието влияние се чувства дори в Международното селище и Френската концесия, особено в последно време. Живее на улица „Вагнер“ номер 3 в къща с многобройна охрана и наложници. По наша преценка сподвижниците му са 20 000 — въоръжени мъже, готови да изпълнят всяка негова заповед. Това е над два пъти повече от броя на всички войници и полицаи в Селището, дори ако включим администрацията. Вече сме изразили становището си по този въпрос и не смятаме да го повтаряме тук.

Лу е роден в Гаокяо в Путон. Детството и младостта му са забулени в мистерия, но общото мнение е, че произхожда от бедно семейство. Преселват се в Шанхай както много други, за да търсят прехрана, но намират само мизерия и болести. Майката на Лу умира още първата година след идването им, когато той е дете (на пет-шест години според преценката ни). Баща му се жени повторно на следващата година за жена от околността на същото градче, но скоро след това също умира. Мащехата на Лу се връща в родното си село, но е отвлечена от разбойници. Седем или осемгодишният Лу остава съвсем сам.

Връща се в Шанхай и започва да си изкарва прехраната с дребни кражби; после е приет в Зелената банда и се издига до неин главатар с помощта на хитрост и безскрупулност, уникални дори за една от най-жестоките организации в света. През 1923 г. унищожава Червената банда и сега е неоспорим господар на престъпния свят в района на Шанхай. Той вероятно е и най-влиятелният човек в цял Китай.

Основен източник на приходи за Зелената банда е нелегалният внос на опиум от Индия, който според наши оценки носи няколко милиона долара годишно. Лу контролира разпространението и търговията му на всички нива, а също управлява проституцията в целия град. Има тесни връзки с влиятелни функционери във Френската концесия (от дипломатически съображения не назоваваме имена).

През последните години Лу полага големи усилия да се представи като почтен и уважаван член на обществото, като закупува фирми, действащи „на открито“, дарява пари за благотворителни цели и редовно дава интервюта за светската хроника на „Норт Чайна Дейли Нюз“. Приемането му в иначе консервативното висше общество отчасти се дължи на засилващото се чувство за несигурност в Международното селище в резултат от общата анархия, обхванала страната. Както вече съм споменавал, има силни страхове, че комунистите, контролиращи вече Юга, скоро ще завладеят цял Китай. Някои висши функционери смятат, че Лу ще изиграе важна роля за запазването на Селището и Френската концесия („Алабама“ и „Шефийлд“ пристигнаха днес и ще напомнят на китайците за последствията, които може да има всеки враждебен акт от тяхна страна).

Както се споменава в предишните ни доклади, ние също установихме контакти с Лу, без, разбира се, да намаляваме натиска за прекратяване на престъпната му дейност. От срещите става ясно, че той е яростен противник на съветския болшевизъм. На няколко пъти ни дава полезна информация за Михаил Бородин и други комунистически агенти, които се опитват да извършат революция в Селището, поддържат комунистическите войски на юг и работят под прикритие в съветското консулство (вж. справката за дейността на съв. конс. и Коминтерна от 11 декември 1925 г.).