Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 20
Том Брадби
— Правил ли го е и преди? — попита Капризи.
— Може би.
— Може би или сигурно?
— Правил го е, почти съм убеден.
— Тук обаче не сме се сблъсквали с подобен случай.
— Ще проверя архивите. Свързахме се и с френската жандармерия. Дори с китайската полиция, макар че не очакваме особено съдействие.
* * *
Оставиха Краус и Марецки в моргата — и двамата бяха в известен смисъл създания на мрака, размишляваше Фийлд.
Качиха се в асансьора и Капризи дръпна металната решетка с безсилна ярост.
— Извинявам се за невежеството си, но всички ли танцьорки тук проституират? — попита Фийлд.
— Иди в някой бар и провери.
Американецът натисна копчетата за третия и четвъртия етаж. Облегна се на стената и изражението му се смекчи, придоби по-малко враждебен вид.
— Виж — продължи, — говори се, че средно на седмица по една рускиня се самоубива. Когато дойдат тук, те нямат нищо. Представи си да си израснал в огромна къща, с много слуги и с убеждението, че целият свят се върти около теб, и изведнъж… — Щракна с пръсти. — Всичко изчезва. Следват месеци, да не кажа години, изпълнени с ужас, докато бягаш през една огромна страна. После се озоваваш тук без пукната пара, без родители, които да те издържат. Как ще храниш братята и сестрите си? Как ще оцелееш? Ако не работиш нищо, ще останеш на улицата и ще умреш от глад.
Асансьорът сякаш едва се движеше, Фийлд се замисли за голямата къща, където бе израснала майка му, и срама след фалита на баща му.
— Някои преподават английски, музика, френски, руски. Много обикалят по кабаретата и си търсят кавалери за по долар на танц. Дали прекрачват границата? Може би. Зависи от настроението, от човека, от парите.
Спряха на третия етаж. Капризи затисна вратата с крак.
— Това са те. Французите ги наричат
Капризи изгледа младия си колега.
— Опитай с някоя, Фийлд, и ще намразиш себе си.
След тези думи слезе и се отдалечи.
Фийлд запъна вратата с крак.
— Не знаех, че си женен.
Американецът спря и се обърна:
— Защо реши така?
— Видях снимката… помислих си…
— Не си навирай носа в чужди работи, Фийлд. Предупредих те.
— Защо трябваше Чен да те обуздава?
— Казах ти да не любопитстваш.
Двамата останаха втренчени един в друг.
— Какво искаш от мен? — попита Фийлд.
— Да вършиш онова, за което са те пратили. Води си записки. Докладвай на Грейнджър.
— Изпратен съм, за да помагам.
Американецът мрачно се усмихна:
— Кажи на Грейнджър, че си помогнал.
— Ами Лена Орлова?
— Какво за нея?
— Не трябва ли да разберем къде е работила, как е живяла, с кого е поддържала връзки, дали някой е видял убиеца?
— Това е моя работа.
— Не трябва ли да изоставим враждите между отделите в този случай?
— Питай Грейнджър.
По челото на Фийлд отново бе избила пот.
— Нямаш ми доверие, нали?
— Да.
— Защо?
— Нямам доверие на никого от бандата на Грейнджър.
— Това е глупаво. Нали сме колеги.
— Така ли мислиш? В такъв случай ти желая късмет, Дики.
— Не се дръж толкова надменно.
— От какъв зор?
— Може да съм новак, но не съм глупак.