Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 21

— Ще го приема на честна дума, Дики.

Фийлд погледна Капризи в очите и се помъчи да прочете мислите му. Изведнъж осъзна, че за всички в този град той е чужденец и винаги ще остане такъв.

— Добре, Фийлд. Добре. Имам малко работа, но след два часа можеш да дойдеш и ще продължим този разговор.

Младият мъж смутено погледна часовника си.

— Да нямаш ангажимент? Важна среща в шанхайския клуб?

— Той ми е вуйчо.

Капризи понечи да коментира, но се разколеба и каза:

— Добре, утре сутрин. В девет часа, ако не ти е рано. Ще поговорим преди инструктажа в десет.

— Ами Лу?

Американецът се усмихна:

— По-полека, полярна мечко. Както казах, тук е Шанхай. Бързай бавно.

* * *

Когато Фийлд почука на вратата на шефа си, Грейнджър говореше по телефона, но извика:

— Влез.

Младежът застана смутено пред него и се постара да си придаде вид, че не подслушва. Инспекторът се уговаряше със съпругата си да отидат на кино. Предложи й да гледат „Паднали жени“ и се усмихна на Фийлд.

Кабинетът беше малък. Зад стола на началника имаше етажерка с книги с кожени подвързии. Видя и черно-бяла снимка на привлекателна тъмнокоса жена.

— Довиждане, любов моя — завърши Грейнджър и затвори телефона.

Извади цигара от сребърната си табакера и кибрит от джоба на сакото си. Посочи едно кожено кресло в ъгъла:

— Седни.

— Не искам да ви притеснявам, сър. Само ако може да взема досието на Лу Хуан.

Инспекторът се намръщи:

— Защо го искаш от мен?

— Казаха ми, че е при вас.

— Дани ли ти каза?

— Да, мислеше, че вие сте го взели.

— Мамка му. Не помня такова нещо.

Грейнджър дръпна от цигарата си и бавно издиша дима, като облегна глава на етажерката отзад.

— Биърс е такъв педант.

Димът бавно се разсея около вентилатора на тавана. Фийлд си даде сметка, че Грейнджър е от хората, които няма начин да не харесваш. Когато не са пред теб, те обхващат съмнения, но видиш ли топлото им изражение, веднага си готов да направиш всичко за тях.

— Извинете за безпокойството, сър.

Началникът се изправи и хвърли цигарата в металното кошче в ъгъла. Заобиколи бюрото и постави тежката си ръка върху рамото му.

— Не се колебай да ме потърсиш, ако имаш нужда от помощ. — Изпрати го до вратата. — Трябва някой път да дойдеш у нас на вечеря. Каролайн обожава да е в компанията на млади мъже.

— Слушам, сър.

Грейнджър взе нова цигара и я запали. Издиша облак дим към тавана, после предложи на Фийлд, но той отказа.

— Как ти се струва градът?

— Вълнуващ. Понякога потискащ.

— Ще свикнеш. — Инспекторът разпери широко ръка. — Това е най-страхотният град на света.

— По-хубав от Дъблин?

— Мамка му! — ухили се Грейнджър; върна се на мястото си и седна. — Работата сигурно е скучна за теб, но ще ти намерим и нещо по-интересно… Готвят ли се за мача в сряда?

— Да.

Началникът размаха предупредително цигарата си:

— Слушай, трябва да внимаваш с онзи дребосък Капризи. Той е най-опасният им защитник. Беше некадърник, но бързо се научи и е добър.

— Ще го имам предвид.

— Добре. Ако друго не помогне, счупи му крака преди мача. Имаш ли свободно време? За вечерята имам предвид.