Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 18

Поколеба се, после взе друго заявление, написа „Лу Хуан“ и натисна звънчето на бюрото до вратата.

След малко Дани се появи иззад една метална етажерка в другия край на помещението.

— Господин Фийлд — поздрави той. Всички обичаха Дани заради приветливото му лице и държане. — Кой ви трябва?

— Една рускиня.

Дани погледна формулярите. На лицето му се изписа тревога.

— Лу ли?

Фийлд изчака, но като разбра, че другият мъж няма да продължи, отвърна:

— Да, Лу.

— Нямаме криминално досие за него.

Младият детектив се намръщи.

— Само обща информация — добави припряно ирландецът.

— Ще я взема.

Дани се скри зад етажерките и след малко се появи с една много дебела папка и една съвсем тънка.

— Може ли да взема текущото досие на Лу?

— Няма такова.

— Не може да няма.

— Не е при нас.

— Къде е?

— Не знам.

— Нали всички досиета се дават срещу лично подписана молба, а ако се препращат на други лица, архивът се уведомява писмено.

— Да.

— Значи трябва да има информация на кого е дадено досието.

— Не.

— Как…

— Искам да кажа да. При Грейнджър е.

— Добре, тогава ще го взема от него.

— Разбира се.

Дани записа в деловата книга номерата на досиетата и името на Фийлд. Даде на младежа да се подпише и отново се скри зад етажерките.

Фийлд слезе на третия етаж. Капризи бе оставил сакото и кожения си кобур на облегалката на стола си и говореше по телефона. Добре оформената му коса направи впечатление на колегата му. На бюрото имаше отворен портфейл и вътре младежът видя снимка на тъмнокоса млада жена, прегърнала момченце.

Американецът затвори телефона и се обърна. Проследи погледа на Фийлд, грабна портфейла и го прибра в джоба си.

— Идвай, трупът вече е при Краус.

5.

Слязоха в мазето, където беше Отделът по патоанатомия. В помещението имаше една-единствена ярка лампа и миришеше силно на формалин. Краус, с дълга бяла престилка, стоеше до Марецки.

Лена Орлова лежеше върху метална маса пред тях. От гърдите до под коленете бе покрита с бял чаршаф. Изглеждаше като заспала.

— Няма следи от насилие — каза руснакът.

— Няма сексуално насилие — поправи го Капризи.

— Смъртта е настъпила около един часа през нощта — заговори Краус с едва забележим немски акцент. — Когато съседката я намерила в един часа на обяд, са минали близо дванайсет часа.

— Няма ли следи от полово сношение? — попита американецът.

— Доколкото мога да определя, не.

— Защо е тогава това еротично бельо и белезниците?

Краус вдигна рамене. Кожата на Лена Орлова изглеждаше още по-бяла отколкото в апартамента.

— Било е някаква перверзна игра — измърмори Марецки. — Проституирала ли е?

— Още не сме сигурни с какво се е занимавала — обясни Капризи и се обърна към Фийлд.

На младежа му бяха нужни няколко секунди, за да осъзнае, че се очаква да каже нещо.

— Досието й е много кратко.

— Нищо чудно — измърмори колегата му.

— Била е танцьорка — продължи Фийлд. — Срещала се е с болшевики, но Капризи е прав, че имаме нужда от допълнителни разследвания, защото изглежда, че е от аристократично семейство.