Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 197

Фийлд отново погледна часовника си. Беше един без шест.

Вратата се отвори. Телохранителите излязоха и заеха позиции в основата на стълбите. Григориев също се появи и огледа улицата, после пак се прибра.

Първият телохранител изчака няколко минути, после се отдалечи по улицата, докато се изгуби от поглед.

Колата дойде. Григориев и другите трима бързо слязоха и я заобиколиха.

Децата бяха спрели да играят и наблюдаваха облаците дим, излизащи от ауспуха.

Фийлд втренчено се взираше във вратата на къщата. Чувстваше как кръвта нахлува в главата му. Григориев посочи към колата им и двамата телохранители, които се намираха по-близо, тръгнаха към тях и вдигнаха автоматите си.

Фийлд хвана револвера си, но знаеше, че нищо не може да направи, ако се приближат.

Лу излезе, стъпваше бавно. Григориев заповяда нещо на руски. Лу се качи в колата и тя потегли.

— Сега е моментът — каза Фийлд.

Наташа целуна Алексей по челото и го погали.

Той стисна ръката й и не искаше да я пуска. Тя нежно се освободи, без да сваля поглед от лицето му. Каза му нещо на руски, неразбираемо за Фийлд. Отвори вратата и слезе.

Загърна се с шлифера и тръгна към къщата.

Фийлд отпусна юмруците си. Погледна часовника си. Едва минаваше един.

Алексей се прехвърли на седалката до него, като още избягваше погледа му.

— Всичко ще е наред — успокои го Фийлд.

Надяваше се да е така. Огледа прозорците на къщата, после улицата. Запали цигара и стисна ръкохватката на револвера си.

Детето го наблюдаваше.

Фийлд се наведе напред и се вгледа в прозорците на втория етаж. Бяха тъмни, със спуснати завеси. Той насочи поглед към първия етаж, където се беше състояла срещата им с Лу, а Наташа бе чакала да я извикат в спалнята.

Защо не се показваше?

Цигарата опари пръстите му. Той я хвърли през прозореца, искаше му се Капризи да е до него.

Отново погледна към спалнята на Лу.

Дали с действията си не обричаше любимата си на сигурна смърт? Замисли се за предупреждението на Капризи и си спомни мъката, която толкова често бе виждал в очите на американеца.

Погледна часовника си. Беше един и десет.

— Мамка му! — прошепна и избърса челото си. — Мамка му.

Алексей не сваляше поглед от лицето му, но Фийлд не смееше да го погледне в очите.

Двете деца прекосиха улицата и затъркаляха обръча си пред къщата на Лу. Бяха добре облечени. Момиченцето беше с руса коса, вързана на плитка, бялата му рокличка се развяваше, когато тичаше. Момченцето изкрещя нещо и се втурна след сестра си. Китаецът, който метеше листата от алеята в двора, спря и ги загледа.

Фийлд отново погледна прозорците, но не видя признаци на живот. Имаше чувството, че времето е спряло. Изведнъж я видя. Беше дръпнала една завеса. Помаха му и пак се скри.

Той се втренчи в завесите, копнееше отново да я види.

Една китайка с униформа на бавачка или готвачка се приближи до главния вход и почука. Носеше кошница с покупки. Вратата се отвори. Децата с обръча се отдалечиха по улицата към елегантна французойка, която разхождаше кученце; голяма широкопола шапка пазеше лицето й от яркото слънце.