Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 199
Том Брадби
Автомобилът потегли.
Фийлд натисна педала за ниската предавка и тръгна след тях. Двама телохранители бяха останали на улицата. Когато ги наближи, единият му препречи пътя и вдигна автомата си.
Фийлд спря. Мъжагата се приближи и почука с оръжието си по прозореца. Фийлд смъкна стъклото и се опита да се усмихне. Потта щипеше очите му.
— Карам сина си на училище.
Руснакът остана неподвижно, с автомат, насочен към лицето му. Вторият телохранител също излезе пред колата и насочи автомата си към Алексей.
— Трябва…
— Attend, attend — прекъсна го руснакът.
Колата на Лу се скри. Вътрешният глас крещеше на Фийлд да направи нещо.
— Синът ми.
—
—
—
Фийлд си пое дълбоко въздух.
— Може ли да дам назад и да заобиколя?
Пъхна револвера под коленете си и посочи страничната пряка.
Руснакът поклати глава:
— Чакай.
— Трябва…
—
Руснакът го удари с юмрук в лицето, отдръпна се и вдигна автомата. Обърна се към колегата си, без да отмества оръжието. Заговориха на руски.
— Какво казват? — прошепна Фийлд.
Алексей беше пребледнял от страх.
— Какво казват?
Момченцето не отговори. Фийлд стисна ръкохватката на револвера.
Руснаците се засмяха, но онзи пред колата стоеше нащрек с автомат, насочен към главата на Алексей.
— Още една за „Щастливи времена“, така казаха — прошепна детето.
— Какво означава това?
— Не знам, някакъв човек я чакал.
— В „Щастливи времена“ ли са я закарали?
— Тихо — изръмжа руснакът до прозореца и повтори на френски: —
Продължиха да си говорят на руски, но Фийлд разбра само името „Григориев“.
— Обсъждат кога ще се върне Григориев — прошепна Алексей с наведена глава.
Пред очите на младия мъж затанцуваха ярки петна. Калейдоскоп от образи: бели чаршафи, червена кръв, блестящи на светлината белезници, спускащо се острие. Опита се да ги прогони от съзнанието си. Наталия. Ирина. Лена. Наташа.
Наташа. Той щеше да я принуди да облече любимото му бельо. Щеше да я разпъне с белезниците на месинговото легло. Щеше да я гледа. Без да бърза. Щеше да й причинява болка. Тя щеше да умира от ужас. Щеше да се чуди къде се губи Фийлд, без да знае, че той не може да й помогне.
Спомни си дълбоките рани по гърдите и корема на Лена.
Представи си сгърченото тяло на Наталия.
Наташа беше безпомощна.
Тя бе обречена от самото си заминаване от Казан и щеше да умре като всички останали, изоставена и самотна.
Джефри. Колко е бил заблуден, когато си мислеше, че разследването напредва, че започва да разбира този град, където зад всяка истина се криеше поредната жестока измама.
Руснакът пред колата погледна назад и без да се замисли, Фийлд понечи да измъкне револвера.
Телохранителят до прозореца пристъпи крачка напред.
— Жената — с вас ли е?
— Чакаме жена ми. Винаги закъснява!
Фийлд се опита да се усмихне и попита:
— Задръстване ли има?
— Няма задръстване.
— Може ли да запаля цигара?
Руснакът вдигна рамене, Фийлд пъхна револвера под седалката и слезе от колата. Извади цигарите си и предложи на двамата руснаци. Единият си взе и той му я запали.
