Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 184
Том Брадби
Фийлд мина покрай него, без да пророни дума, и излезе на верандата. Взе си довиждане с Каролайн и Пенелъпи и се върна, за да се ръкува с Грейнджър.
— Късмет, старче — каза Люис, без да сваля поглед от него.
Детективът излезе.
Улицата беше пуста, само на двайсетина метра от къщата бе спряна черна кола. Когато я погледна, фаровете светнаха и автомобилът излезе на средата на улицата. Фийлд се почуди дали не е някой познат — например Капризи — после чу тракането на автомат и почувства остра болка в рамото си.
Падна по гръб. Гумите на колата изсвистяха и куршумите затракаха по колата на Грейнджър до него и тротоара наоколо.
Силна болка прерязваше лявата му ръка. Той извади револвера си и го насочи към небето, сложи пръст на спусъка и стреля.
Извъртя се точно когато вратата на къщата се отваряше. Като на забавен каданс видя Патрик Грейнджър с револвер в ръка. Грейнджър стреля. Крещеше. Фийлд отново се завъртя и видя някакъв мъж надвесен над него с автомат в ръце. В този момент лицето на нападателя се обля в кръв.
47.
— Мамка му. — Грейнджър бе коленичил до него и се опитваше да съблече сакото му. — Спокойно, ще се оправиш.
Фийлд присви очи от болка и се опита да се отдръпне от грубите ръце на Грейнджър.
— Не се движи. Спокойно, не е сериозно.
Грейнджър смъкна сакото от рамото му и разкъса ризата му. Откри раната и я притисна с пръсти, за да спре кръвотечението.
Каролайн стоеше на прага. Пенелъпи и двамата мъже надничаха зад нея.
— Донеси бинт или някакъв плат — извика Грейнджър на жена си, — нещо чисто.
Каролайн влезе в къщата. Пенелъпи изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се разплаче. Джефри и Люис излязоха на улицата. Джефри се надвеси над Фийлд. Люис свали ризата си и започна да я разкъсва.
— Добре ли си? — попита загрижено вуйчо му.
— Ще се оправи — отвърна Грейнджър. — Дръж ръката му така, Джефри… по-високо. Артерията не е засегната.
Взе няколко ивици плат от Люис и започна стегнато да превързва ръката на Фийлд, като повтаряше:
— Всичко е наред. Няма засегнати кръвоносни съдове. Имаш голям късмет.
— Кой го нападна? — попита Люис, но другите мъже бяха заети с превързването на Фийлд и никой не отговори.
— Джефри, би ли извикал линейка?
Грейнджър се изправи. Подхвана Фийлд под мишниците, за да му помогне да стане. Чарлс Люис, гол до кръста, чакаше в основата на стълбището при Пенелъпи. Каролайн се появи на вратата, държеше бинт, от който съпругът й вече не се нуждаеше. Трупът на нападателя лежеше пред тях с разбит череп и ръка, облегната на колелото на колата.
Чу се свирене на гуми и сякаш на забавен каданс черният автомобил отново се приближи към тях. Миг преди да чуе изстрелите, Фийлд усети, че Грейнджър го изпуска. Залитна и отново падна, като се блъсна в колата му. Удари главата си на паважа и се претърколи върху трупа на нападателя.
Черният автомобил се отдалечи с бясна скорост и в нощта прозвуча сърцераздирателен писък.
Фийлд вдигна глава. Патрик Грейнджър лежеше на земята, главата му бе облегната на най-долното стъпало. Жена му бе коленичила до него и шепнеше: