Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 184

Фийлд мина покрай него, без да пророни дума, и излезе на верандата. Взе си довиждане с Каролайн и Пенелъпи и се върна, за да се ръкува с Грейнджър.

— Късмет, старче — каза Люис, без да сваля поглед от него.

Детективът излезе.

Улицата беше пуста, само на двайсетина метра от къщата бе спряна черна кола. Когато я погледна, фаровете светнаха и автомобилът излезе на средата на улицата. Фийлд се почуди дали не е някой познат — например Капризи — после чу тракането на автомат и почувства остра болка в рамото си.

Падна по гръб. Гумите на колата изсвистяха и куршумите затракаха по колата на Грейнджър до него и тротоара наоколо.

Силна болка прерязваше лявата му ръка. Той извади револвера си и го насочи към небето, сложи пръст на спусъка и стреля.

Извъртя се точно когато вратата на къщата се отваряше. Като на забавен каданс видя Патрик Грейнджър с револвер в ръка. Грейнджър стреля. Крещеше. Фийлд отново се завъртя и видя някакъв мъж надвесен над него с автомат в ръце. В този момент лицето на нападателя се обля в кръв.

47.

— Мамка му. — Грейнджър бе коленичил до него и се опитваше да съблече сакото му. — Спокойно, ще се оправиш.

Фийлд присви очи от болка и се опита да се отдръпне от грубите ръце на Грейнджър.

— Не се движи. Спокойно, не е сериозно.

Грейнджър смъкна сакото от рамото му и разкъса ризата му. Откри раната и я притисна с пръсти, за да спре кръвотечението.

Каролайн стоеше на прага. Пенелъпи и двамата мъже надничаха зад нея.

— Донеси бинт или някакъв плат — извика Грейнджър на жена си, — нещо чисто.

Каролайн влезе в къщата. Пенелъпи изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се разплаче. Джефри и Люис излязоха на улицата. Джефри се надвеси над Фийлд. Люис свали ризата си и започна да я разкъсва.

— Добре ли си? — попита загрижено вуйчо му.

— Ще се оправи — отвърна Грейнджър. — Дръж ръката му така, Джефри… по-високо. Артерията не е засегната.

Взе няколко ивици плат от Люис и започна стегнато да превързва ръката на Фийлд, като повтаряше:

— Всичко е наред. Няма засегнати кръвоносни съдове. Имаш голям късмет.

— Кой го нападна? — попита Люис, но другите мъже бяха заети с превързването на Фийлд и никой не отговори.

— Джефри, би ли извикал линейка?

Грейнджър се изправи. Подхвана Фийлд под мишниците, за да му помогне да стане. Чарлс Люис, гол до кръста, чакаше в основата на стълбището при Пенелъпи. Каролайн се появи на вратата, държеше бинт, от който съпругът й вече не се нуждаеше. Трупът на нападателя лежеше пред тях с разбит череп и ръка, облегната на колелото на колата.

Чу се свирене на гуми и сякаш на забавен каданс черният автомобил отново се приближи към тях. Миг преди да чуе изстрелите, Фийлд усети, че Грейнджър го изпуска. Залитна и отново падна, като се блъсна в колата му. Удари главата си на паважа и се претърколи върху трупа на нападателя.

Черният автомобил се отдалечи с бясна скорост и в нощта прозвуча сърцераздирателен писък.

Фийлд вдигна глава. Патрик Грейнджър лежеше на земята, главата му бе облегната на най-долното стъпало. Жена му бе коленичила до него и шепнеше: