Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 183

Фийлд се запита защо се отвращава толкова от охолството. Честността не хранеше никого и неговото семейство винаги беше живяло бедно. Може би душевното спокойствие бе запазено само за богатите.

Вратата зад него се отвори и тя влезе.

— Боже мили, Пенелъпи!

— Тихо.

— За бога, те са в съседната стая!

Веднага видя, че е пияна. Тя бръкна и затършува в дългата си чантичка със сребърни украшения.

— Всички клюкарстват, Ричард. Всички в този град. Скоро ще се разчуе.

— Какво искаш? Защо избра мен, така изведнъж?

— Защо не? — Тя вдигна поглед. — Срамуваш ли се от онова, което направихме, Ричард?

Той не отговори.

— За теб съм лесна плячка, нали? — Лицето й се изкриви. — Знам какво си мислиш… виждам го в очите ти. Същото е и с другите, за теб съм лесна плячка. Този път няма да ти се размине.

— Не се срамувам.

— Все още обаче смяташ, че беше грешка, нали?

Фийлд замълча, не виждаше смисъл да я предизвиква.

Тя сведе очи.

— Тази нощ Джефри пак ще работи. Можеш да дойдеш.

Той пристъпи към вратата.

— Отсега нататък ще си мой. Когато те пожелая.

— Пияна си.

— Откога не ти харесва да ме чукаш, когато съм пила?

Фийлд я изгледа с неприкрито отвращение.

— Лесна съм, когато съм пияна, нали, Ричард?

— Не искам да спя с теб при никакви обстоятелства.

Тя вдигна роклята си и пристъпи към него.

— Не искаш ли пак да ми го вкараш, Ричард? Или се насити? Искаш да се върнеш при онази руска кучка, нали?

Притисна към него голите си слабини в неговите и се опита да го целуне; езикът й проникна между устните му, преди той да успее да я отблъсне.

— Пенелъпи?

От коридора се чу лек шум. Тя се отдръпна, оправи роклята си и провери прическата си в огледалото.

— Да?

— Добре ли си?

— Да.

— Къде е Ричард?

— Не знам. Сигурно се е качил на горния етаж.

Изчакаха Джефри да се върне в столовата. Фийлд се облегна на стената, видя отражението си в огледалото и отчаяно затвори очи. Пенелъпи безшумно излезе.

Фийлд се качи на горния етаж. Когато се върна в столовата, мина зад Грейнджър, като избягваше погледа на Джефри.

— Добре ли сте? — попита Каролайн.

— Да — отвърна той, докато сядаше. — Само съм доста уморен.

— Прекалено много го товариш това момче, Патрик — намеси се Люис. — Дики, трябва да си вземеш почивка, да отскочиш до морето.

— Разследва убийство — вметна остро Джефри. — Навярно няма никакво време.

Фийлд вдигна поглед и видя обида в очите на вуйчо си. Даде си сметка, че ги е чул.

Запита се какво ли точно знае?

* * *

Вечерята се проточи. Фийлд никога не беше изпитвал такъв ужас. Нещата се влошиха, когато жените се оттеглиха и четиримата останаха да пият порто. Чарлс Люис и Джефри продължиха разговора си за първенството по крикет, Фийлд и Грейнджър мълчаха.

Когато сметна, че няма да обиди домакина, Фийлд каза, че трябва да си тръгва, защото се чувства много уморен. Избягна погледа на Джефри, когато се ръкуваха. Грейнджър стана да го изпрати. Допуши цигарата си, докато Фийлд слагаше кобура и сакото си. Люис излезе в коридора и втренчено го изгледа.