Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 182

— Браво, Ричард — похвали го Джефри. — Добре го каза.

На вратата се появи един прислужник; Грейнджър стана и обяви:

— Вечерята е сервирана.

Жените излязоха първи, следвани от Грейнджър и Джефри. Фийлд остана последен и когато стигна до вратата, Люис внезапно се обърна пред него.

— Как е животът, Ричард? — И тъй като Фийлд не отговори, добави: — Не ме разбирай криво, но мисля, че с американския си приятел трябва много да внимавате.

— В какъв смисъл?

— Носят се слухове, старче.

Фийлд нищо не каза.

— Послушай съвета ми. Много внимавай, когато се шляеш навън.

Младият детектив настръхна.

— Това е предупреждение, не заплаха — добави Люис.

— Ти винаги предупреждаваш.

— А ти не слушаш. — Гласът на Люис бе все така спокоен. — Предупреждавам те, а ти се правиш, че не чуваш. Вече ти казах, не искам да гледам как се погубваш.

Той излезе и остави Фийлд объркан и ядосан.

Той влезе в столовата; настаниха го между Пенелъпи и Каролайн. Грейнджър се наведе и зашепна нещо на Джефри. Фийлд имаше към тях безброй въпроси.

— Харесва ли ви Шанхай? — попита Каролайн.

— Има приятни моменти.

— Само моменти?

— Доста е странно.

— Чарли е евангелист — прошепна тя и хвърли поглед на Люис. — Не всички сме слепи за проблемите на града.

Фийлд не разбра добре какво имаше предвид, затова взе лъжичката си и започна да яде авокадото в чинията си.

— Много от нас сме минали през различни фази: вълнение, разочарование… реалистично примирение.

— С какво?

— С бедността, с неравноправието. Рим не е бил построен за един ден.

— Да, но все пак е бил построен.

Тя се намръщи:

— Така е по-добре отколкото без нас. Ние трябва да служим за пример. Така мисли Патрик.

— Разбира се.

— Ако не даваме добър пример, мястото ни не е тук. Какъв е смисълът да стоим?

Фийлд дояде авокадото и остави лъжичката, забеляза, че е сребърна. Замисли се за думите на Люис и тревогата, която бе доловил в гласа му.

— Къде се запознахте с Патрик?

— В Ирландия.

— Не говорите като ирландка.

— Учила съм в Англия. — Тя отново се усмихна. — Баща ми беше лоялист, но също и много религиозен човек, затова скри Патрик у дома. — Докосна Фийлд по рамото. — Това харесвам в Шанхай. Тук хората не обръщат внимание на миналото ти. — Погледна съпруга си с безкрайна обич. — Човек може да бъде всякакъв.

Стана и все още усмихната, започна да организира сервирането на основното ястие. Фийлд използва момента, за да отиде до тоалетната. Изми ръцете и лицето си в големия емайлиран умивалник. Погледна зачервените си очи в огледалото и се запита какво му става.

Замисли се за Патрик и Каролайн Грейнджър, за безгрижието им и богатството, което приемаха за даденост — сребро, слуги, просторните стаи. Това ли искаше той от живота? Да изпълзи до върха на социалната стълбица?

Почуди се дали може да остане в този град, да забогатее благодарение на Грейнджър и да си купи Наташа. Дали щяха да му позволят да я има, ако им сътрудничи?

Дали това правеше Грейнджър — с тънки намеци му предлагаше да стане един от тях? Нима Фийлд пропускаше нещо?

Все още не разбираше смисъла на добавката към заплатата. Дали първата вноска бе направена от друг, а не от Грейнджър? Или началникът му действаше тайно?