Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 182
Том Брадби
— Браво, Ричард — похвали го Джефри. — Добре го каза.
На вратата се появи един прислужник; Грейнджър стана и обяви:
— Вечерята е сервирана.
Жените излязоха първи, следвани от Грейнджър и Джефри. Фийлд остана последен и когато стигна до вратата, Люис внезапно се обърна пред него.
— Как е животът, Ричард? — И тъй като Фийлд не отговори, добави: — Не ме разбирай криво, но мисля, че с американския си приятел трябва много да внимавате.
— В какъв смисъл?
— Носят се слухове, старче.
Фийлд нищо не каза.
— Послушай съвета ми. Много внимавай, когато се шляеш навън.
Младият детектив настръхна.
— Това е предупреждение, не заплаха — добави Люис.
— Ти винаги предупреждаваш.
— А ти не слушаш. — Гласът на Люис бе все така спокоен. — Предупреждавам те, а ти се правиш, че не чуваш. Вече ти казах, не искам да гледам как се погубваш.
Той излезе и остави Фийлд объркан и ядосан.
Той влезе в столовата; настаниха го между Пенелъпи и Каролайн. Грейнджър се наведе и зашепна нещо на Джефри. Фийлд имаше към тях безброй въпроси.
— Харесва ли ви Шанхай? — попита Каролайн.
— Има приятни моменти.
— Само моменти?
— Доста е странно.
— Чарли е евангелист — прошепна тя и хвърли поглед на Люис. — Не всички сме слепи за проблемите на града.
Фийлд не разбра добре какво имаше предвид, затова взе лъжичката си и започна да яде авокадото в чинията си.
— Много от нас сме минали през различни фази: вълнение, разочарование… реалистично примирение.
— С какво?
— С бедността, с неравноправието. Рим не е бил построен за един ден.
— Да, но все пак е бил построен.
Тя се намръщи:
— Така е по-добре отколкото без нас. Ние трябва да служим за пример. Така мисли Патрик.
— Разбира се.
— Ако не даваме добър пример, мястото ни не е тук. Какъв е смисълът да стоим?
Фийлд дояде авокадото и остави лъжичката, забеляза, че е сребърна. Замисли се за думите на Люис и тревогата, която бе доловил в гласа му.
— Къде се запознахте с Патрик?
— В Ирландия.
— Не говорите като ирландка.
— Учила съм в Англия. — Тя отново се усмихна. — Баща ми беше лоялист, но също и много религиозен човек, затова скри Патрик у дома. — Докосна Фийлд по рамото. — Това харесвам в Шанхай. Тук хората не обръщат внимание на миналото ти. — Погледна съпруга си с безкрайна обич. — Човек може да бъде всякакъв.
Стана и все още усмихната, започна да организира сервирането на основното ястие. Фийлд използва момента, за да отиде до тоалетната. Изми ръцете и лицето си в големия емайлиран умивалник. Погледна зачервените си очи в огледалото и се запита какво му става.
Замисли се за Патрик и Каролайн Грейнджър, за безгрижието им и богатството, което приемаха за даденост — сребро, слуги, просторните стаи. Това ли искаше той от живота? Да изпълзи до върха на социалната стълбица?
Почуди се дали може да остане в този град, да забогатее благодарение на Грейнджър и да си купи Наташа. Дали щяха да му позволят да я има, ако им сътрудничи?
Дали това правеше Грейнджър — с тънки намеци му предлагаше да стане един от тях? Нима Фийлд пропускаше нещо?
Все още не разбираше смисъла на добавката към заплатата. Дали първата вноска бе направена от друг, а не от Грейнджър? Или началникът му действаше тайно?