Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 181

— Сигурно е бил пиян — добави Люис.

— Знаете ли, в Англия по пътищата вече слагат бяла осева линия и дори лампички… червени и зелени, за регулиране на движението.

— Светофари — поясни Люис.

— Да. Тук също има нужда от тях.

Грейнджър отново се настани на мястото си и вдигна крака на масичката.

— Нарушенията на закона за движение по пътищата надали са най-сериозния ни проблем — отбеляза.

За момент настана мълчание. Фийлд се запита дали всички знаят за разпита на Люис. Грейнджър запали нова цигара.

— Проклетите стачки в Англия продължават — отбеляза Джефри.

— Е, добре, че не е само при нас — измърмори домакинът.

— Комунистите никога няма да надделеят в Англия — заяви Люис. — Нямат шанс, помнете ми думата.

— Стачките продължават.

— Английските работници са твърде разумни.

— Войната само влоши положението.

— Войната влоши всичко, но ако не бяха толкова вглъбени в собствените си проблеми, онези некадърници в правителството можеха да си извадят главите от пясъка и да видят истинската заплаха, пред която сме изправени тук.

— Те знаят за това — възрази Джефри.

— Не, не знаят. Дори нямат представа. Тук водим истинска битка за спасяване на западната цивилизация.

— Звучи малко мелодраматично, Чарли — отбеляза Пенелъпи.

— Не, не е. Ние не се ползваме с привилегиите на колония, както постоянно ни натякват, но това прави битката ни още по-важна.

— Говориш като политик. Когато се върнеш в родината, можеш да се кандидатираш за депутат.

— Кой е казал, че ще се връщам?

— Какво, не искаш ли?

— Какъв живот ни чака там? Там човек дори порядъчен слуга не може да си намери.

— Да, но ти си толкова млад, Чарли — намеси се Каролайн.

— Бих отишъл в Америка. Иска ми се да чуя Сачмо на концерт. Това вече си заслужава. Ще пуснеш ли някаква музика, Патрик?

Грейнджър смачка фаса си и остави чашата си на масата. Влезе в къщата, но остави вратата отворена и скоро на верандата зазвуча музиката на Луис Армстронг и оркестъра му.

— Човек трябва да се поддържа във форма, старче. — Той се приближи до Фийлд, разроши косата му и се изсмя гърлено. — Ръгби, момичета. Сила, способности, бързина, нападателност, тактически умения.

— Чака те блестящо бъдеще — добави Каролайн. — Един ден Патрик ще определя постовете и заплатите според представянето на игрището. — Тя се усмихна. — Макар че ако го изберат за комисар, трябва да се промени.

— „Ако“ ли? — обади се Джефри. — Няма никакво „ако“.

— В никакъв случай не бива да избираме онзи проклет шотландец — съгласи се Люис. — За нищо на света.

— Ти какво смяташ, Ричард? — попита Грейнджър.

Фийлд се намръщи:

— За кое?

— Дошло е време да разбереш кои са истинските ти приятели.

— Да.

Всички го гледаха.

— Днес комисарят официално обяви пенсионирането си.

Отново настъпи мълчание.

— Мисля, че полицията е основен защитник на морала в този град, а ти? — попита Люис.

Фийлд погледна Грейнджър, после Люис, който го наблюдаваше изпитателно. Джефри се усмихваше окуражително.

— Мисля — отвърна Фийлд, — че полицията е отражение на етичността в управлението на града, но не и стимул за по-висок морал.