Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 181
Том Брадби
— Сигурно е бил пиян — добави Люис.
— Знаете ли, в Англия по пътищата вече слагат бяла осева линия и дори лампички… червени и зелени, за регулиране на движението.
— Светофари — поясни Люис.
— Да. Тук също има нужда от тях.
Грейнджър отново се настани на мястото си и вдигна крака на масичката.
— Нарушенията на закона за движение по пътищата надали са най-сериозния ни проблем — отбеляза.
За момент настана мълчание. Фийлд се запита дали всички знаят за разпита на Люис. Грейнджър запали нова цигара.
— Проклетите стачки в Англия продължават — отбеляза Джефри.
— Е, добре, че не е само при нас — измърмори домакинът.
— Комунистите никога няма да надделеят в Англия — заяви Люис. — Нямат шанс, помнете ми думата.
— Стачките продължават.
— Английските работници са твърде разумни.
— Войната само влоши положението.
— Войната влоши всичко, но ако не бяха толкова вглъбени в собствените си проблеми, онези некадърници в правителството можеха да си извадят главите от пясъка и да видят истинската заплаха, пред която сме изправени тук.
— Те знаят за това — възрази Джефри.
— Не, не знаят. Дори нямат представа. Тук водим истинска битка за спасяване на западната цивилизация.
— Звучи малко мелодраматично, Чарли — отбеляза Пенелъпи.
— Не, не е. Ние не се ползваме с привилегиите на колония, както постоянно ни натякват, но това прави битката ни още по-важна.
— Говориш като политик. Когато се върнеш в родината, можеш да се кандидатираш за депутат.
— Кой е казал, че ще се връщам?
— Какво, не искаш ли?
— Какъв живот ни чака там? Там човек дори порядъчен слуга не може да си намери.
— Да, но ти си толкова млад, Чарли — намеси се Каролайн.
— Бих отишъл в Америка. Иска ми се да чуя Сачмо на концерт. Това вече си заслужава. Ще пуснеш ли някаква музика, Патрик?
Грейнджър смачка фаса си и остави чашата си на масата. Влезе в къщата, но остави вратата отворена и скоро на верандата зазвуча музиката на Луис Армстронг и оркестъра му.
— Човек трябва да се поддържа във форма, старче. — Той се приближи до Фийлд, разроши косата му и се изсмя гърлено. — Ръгби, момичета. Сила, способности, бързина, нападателност, тактически умения.
— Чака те блестящо бъдеще — добави Каролайн. — Един ден Патрик ще определя постовете и заплатите според представянето на игрището. — Тя се усмихна. — Макар че ако го изберат за комисар, трябва да се промени.
— „Ако“ ли? — обади се Джефри. — Няма никакво „ако“.
— В никакъв случай не бива да избираме онзи проклет шотландец — съгласи се Люис. — За нищо на света.
— Ти какво смяташ, Ричард? — попита Грейнджър.
Фийлд се намръщи:
— За кое?
— Дошло е време да разбереш кои са истинските ти приятели.
— Да.
Всички го гледаха.
— Днес комисарят официално обяви пенсионирането си.
Отново настъпи мълчание.
— Мисля, че полицията е основен защитник на морала в този град, а ти? — попита Люис.
Фийлд погледна Грейнджър, после Люис, който го наблюдаваше изпитателно. Джефри се усмихваше окуражително.
— Мисля — отвърна Фийлд, — че полицията е отражение на етичността в управлението на града, но не и стимул за по-висок морал.