Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 151

Тя отново сведе поглед.

— Видяла си нещо важно. — Фийлд пристъпи към нея. — Знаела си какво да търсиш.

Наташа мълчеше.

Той се намръщи:

— Той знае ли, че си видяла книгата? Нарочно ли я е оставил?

— Това е личният му кабинет. Записва толкова много неща. Денем и нощем. Не очаква, че някой ще се опита да го шпионира.

— Видяла си онова, което и Лена е знаела. Тя ти е казала. Били сте като сестри.

Изражението й беше враждебно, очите й блестяха гневно, тя стискаше устни. Притисна ръце до гърдите си.

— Заради теб пак ме е страх.

— Не съм виновен аз. Страх те е заради самата себе си. С Лена сте били като сестри, Наташа. Как се почувства, когато я намери? Живяла е като сестра ти и е свършила като нея. — Той повдигна брадичката й и я принуди да го погледне в очите. — Наталия Симоновна е сестра ти, Наташа. Видях гроба й. А също и този на баща ти.

Очите й се изпълниха с болка, но гневът продължаваше да го изгаря.

— През цялото време се опитвам да открия истината, а ти си ме въртяла на пръста си… — Фийлд я стисна по-силно за ръката. — Ако баща ти е починал в Русия или на кораба, как се е озовал погребан тук?

— Какво те интересува?

— Затова си свалила снимката на Наталия, нали? Опасявала си се, че ще я позная. — Той пусна ръката й. — Знаеш ли как се почувствах, когато видях снимката на трупа й? Мили боже, помислих си, че си ти…

Фийлд се отдалечи до прозореца и отново се обърна към нея:

— За какви цели ме използваш?

Тя се втренчи в него:

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да разбера за какво си ме използвала. Кажи ми каква роля играя аз в плана ти.

— Не те разбирам.

— Не е възможно да изпитваш любов към мен, нали? — Той разпери ръце. — Надали го правиш и заради секса. Почувства ли изобщо нещо, когато беше с мен? Или си толкова умела измамница, че…

— Спри, Ричард.

— Да спра ли? — Пристъпи към нея. — Да спра?

— Защо си толкова…

— Била ти е сестра! За такъв ли глупак ме мислиш? — Приближи лице до нейното. — За такъв ли ме смяташ? — Очите му се наляха със сълзи. — Ана-Наталия Медведева. Защо смени името си? Заради срама ли, Наташа? Погребана е в Малката Русия до генерал Фьодор Медведев, обичан баща на Наташа-Олга Медведева.

— Моля те, спри, Ричард.

— Това ти причинява болка, нали? Боли ли те?

— Стига.

— Била ти е сестра.

— Моля те!

— Сестра ти, по дяволите!

— Знаех, че ще откриеш.

— Нима? — Фийлд си пое дълбоко въздух. — Аз съм полицай, за бога! Разбира се, че ще открия. Понякога се случва дори в Шанхай. Къде е живяла? На кой номер на улица „Жофр“?

— Не мога да ти кажа.

— На кой номер?

— Седемдесет и три. На партера…

— С кого излизаше?

— Не знам.

— Били сте сестри.

— Не сме говорили.

— Ами Лена?

— Не знам. — Наташа тръсна глава. — Просто не знам. Въпросът беше деликатен, затова не го обсъждахме. Опасно е да знаеш такива неща.

— Лена обаче ти е казала за доставките.

Тя не отговори.

— Ами аз, Наташа? Къде е моето място? Можеш ли поне това да ми кажеш?

— Не мога.

— Този човек или е убил сестра ти, или е свързан с убиеца, а ти продължаваш да го посещаваш в дома му и да се събличаш…

— Стига!

Очите й яростно заблестяха.