Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 151
Том Брадби
Тя отново сведе поглед.
— Видяла си нещо важно. — Фийлд пристъпи към нея. — Знаела си какво да търсиш.
Наташа мълчеше.
Той се намръщи:
— Той знае ли, че си видяла книгата? Нарочно ли я е оставил?
— Това е личният му кабинет. Записва толкова много неща. Денем и нощем. Не очаква, че някой ще се опита да го шпионира.
— Видяла си онова, което и Лена е знаела. Тя ти е казала. Били сте като сестри.
Изражението й беше враждебно, очите й блестяха гневно, тя стискаше устни. Притисна ръце до гърдите си.
— Заради теб пак ме е страх.
— Не съм виновен аз. Страх те е заради самата себе си. С Лена сте били като сестри, Наташа. Как се почувства, когато я намери? Живяла е като сестра ти и е свършила като нея. — Той повдигна брадичката й и я принуди да го погледне в очите. — Наталия Симоновна е сестра ти, Наташа. Видях гроба й. А също и този на баща ти.
Очите й се изпълниха с болка, но гневът продължаваше да го изгаря.
— През цялото време се опитвам да открия истината, а ти си ме въртяла на пръста си… — Фийлд я стисна по-силно за ръката. — Ако баща ти е починал в Русия или на кораба, как се е озовал погребан тук?
— Какво те интересува?
— Затова си свалила снимката на Наталия, нали? Опасявала си се, че ще я позная. — Той пусна ръката й. — Знаеш ли как се почувствах, когато видях снимката на трупа й? Мили боже, помислих си, че си ти…
Фийлд се отдалечи до прозореца и отново се обърна към нея:
— За какви цели ме използваш?
Тя се втренчи в него:
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да разбера за какво си ме използвала. Кажи ми каква роля играя аз в плана ти.
— Не те разбирам.
— Не е възможно да изпитваш любов към мен, нали? — Той разпери ръце. — Надали го правиш и заради секса. Почувства ли изобщо нещо, когато беше с мен? Или си толкова умела измамница, че…
— Спри, Ричард.
— Да спра ли? — Пристъпи към нея. — Да спра?
— Защо си толкова…
— Била ти е сестра! За такъв ли глупак ме мислиш? — Приближи лице до нейното. — За такъв ли ме смяташ? — Очите му се наляха със сълзи. — Ана-Наталия Медведева. Защо смени името си? Заради срама ли, Наташа? Погребана е в Малката Русия до генерал Фьодор Медведев, обичан баща на Наташа-Олга Медведева.
— Моля те, спри, Ричард.
— Това ти причинява болка, нали? Боли ли те?
— Стига.
— Била ти е
— Моля те!
— Сестра ти, по дяволите!
— Знаех, че ще откриеш.
— Нима? — Фийлд си пое дълбоко въздух. — Аз съм полицай, за бога! Разбира се, че ще открия. Понякога се случва дори в Шанхай. Къде е живяла? На кой номер на улица „Жофр“?
— Не мога да ти кажа.
— На кой номер?
— Седемдесет и три. На партера…
— С кого излизаше?
— Не знам.
— Били сте сестри.
— Не сме говорили.
— Ами Лена?
— Не знам. — Наташа тръсна глава. — Просто не знам. Въпросът беше деликатен, затова не го обсъждахме. Опасно е да знаеш такива неща.
— Лена обаче ти е казала за доставките.
Тя не отговори.
— Ами аз, Наташа? Къде е моето място? Можеш ли поне това да ми кажеш?
— Не мога.
— Този човек или е убил сестра ти, или е свързан с убиеца, а ти продължаваш да го посещаваш в дома му и да се събличаш…
— Стига!
Очите й яростно заблестяха.