Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 117

— Толкова успокоява този дъжд — отбеляза тя.

Фийлд мълчеше. Тя погали гърдите му, после сключи пръсти с неговите.

— Когато бях малка, обичах да лежа и да слушам дъжда.

— С майка си ли?

— Със сестра ми. — Тя вдигна глава и го погледна. — Ти обичаше ли да слушаш дъжда, Ричард?

— Да.

— Имаше ли с кого да го слушаш?

— Не.

— Имаш ли брат или сестра?

— Сестра.

— Как се казва?

— Едит.

— Не бяхте ли близки?

Фийлд се втренчи в тавана.

— Мисля, че бяхме.

Наташа прокара ръка през косата му, разроши го.

— Ти постоянно се усмихваш!

— Ти също.

Тя го хвана за ръката и останаха неподвижни. Наташа заразглежда пръстите му.

— Колко мислиш, че сте били?

— Какво колко?

— Колко близки мислиш, че сте били със сестра ти.

Фийлд се загледа в тавана. Очакваше да види комари в полумрака, но нямаше. Наташа явно имаше по-добри мрежи от неговите.

— При мен беше различно. Много е странно. Всичко беше объркано. — Той се опита да си спомни дома си, но беше трудно в нейно присъствие; тя кимна окуражително. — Имам чувството, че истинският ми живот започна едва когато дойдох тук и всичко преди… — Замълча. — Близките ти успяха ли да дойдат?

Тя постави пръст на устните му; стана и отиде в банята. Когато се върна, коленичи до леглото. Наведе се напред и косата й погъделичка пръстите на краката му. Фийлд се надигна и я погали по бедрата.

Наташа нежно го бутна отново да легне, допря горещите си устни до неговите, гърдите й погалиха неговите, краката им се сплетоха. Бавно прокара пръсти през косата му и я отметна назад. Езикът й проникна между устните и зъбите му и нежно докосна неговия.

Наведе се към слабините му и го целуна, после се изправи и със стон отново му помогна да проникне в нея. През ума му мина бегла мисъл за контраста между нейните умения и неговата неопитност в леглото, после Наташа се отпусна върху него и страстта отново го замая.

* * *

След това останаха да лежат в почти същата поза. Фийлд усещаше туптенето на сърцето й до гърдите си.

Заслуша се в пулса й, който биеше в синхрон с неговия.

— Винаги ли си бил боец, Ричард? — попита тя, след като се опря на лакът. — Мисля, че някой те е наранил много лошо в миналото…

Той се намръщи.

— Толкова си решителен и в същото време толкова уязвим. — Наташа се изправи. — Представям си те като дете.

Без да дочака отговора му, тя отново влезе в банята. Той чу шуртенето на чешмата, после на душа.

— Идваш ли? — попита го.

Фийлд стана и отиде при нея. Силуетът й се очертаваше зад стъкления параван. Той отвори вратата на кабинката. Наташа го прегърна и го дръпна вътре. С мокра коса изглеждаше по-млада. Усмихваше се, сякаш се е сетила за нещо смешно, което само тя знае.

Побутна го встрани и излезе изпод струята. Започна да го сапунисва — първо врата, после под мишниците, гърдите и корема. Завърши с краката му и го бутна под водната струя.

Фийлд взе сапуна от ръцете й. Започна от врата й. Продължи към гърдите и се зае да гали зърната й с хлъзгавите си пръсти. Коремът й беше стегнат, пъпът й — мъничък и плитък.