Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 116

Един файтон мина по улицата.

Фийлд излезе от входа, не можеше да устои. Прекоси наводнената улица и изкачи стълбището на „Щастливи времена“; остави кални стъпки по каменния под. Изглежда, тази вечер Наташа нямаше посетители.

Портиерът беше по-млад от предишния, с къса коса и слабо лице. Стоеше прав. Кимна на Фийлд, но не се поинтересува къде отива.

Фийлд излезе през аварийния изход и се заизкачва по тъмните стълби. Вратата на етажа й изскърца, когато я отвори. Той спря и се ослуша, но чу само собственото си дишане.

Прокара ръка през мократа си коса.

Почука на вратата и се отдръпна.

Процепът отдолу се освети и локвата около краката му леко заблестя.

Вратата се отвори и Наташа се изправи пред него като първия ден; само по халат и с разрошена коса.

— Изненада.

Тя пристъпи напред, обгърна врата му с ръце и го целуна; устните й бяха нежни, топли и сладки, каквито винаги си ги беше представял. Ароматът й го замайваше. Фийлд пъхна ръце под халата й. Стисна нежната плът на бедрата й. Тя се отдръпна леко. Остана с ръце, положени на раменете му, и се вгледа в очите му.

Наташа беше висока, но той я вдигна с лекота. Тя обгърна кръста му с крака и облегна главата си на рамото му. Фийлд затвори вратата с крак. Тя се изправи при входа на спалнята си и за момент се облегна на касата на вратата. В очите й се четеше смесица от копнеж и болка. Дъждът тропаше по прозореца.

Фийлд докосна бузата й с опакото на дланта си и доближи лицето си до нейното. Кожата й беше нежна и топла.

Тя обгърна лицето му с длани и го целуна. С треперещи ръце Фийлд отметна косата й назад и погали раменете й. Наведе се и я целуна по врата, жадно вдиша упойващия й аромат. Прокара пръсти по гърдите й и тя затаи дъх.

Фийлд галеше кожата й с устни. Коленичи, обхвана гърдата й с ръка и нежно пое зърното й с уста. Наташа се изви назад и леко натисна главата му надолу; той прокара устни до стегнатия й корем. Погали бедрата й.

Впи по-силно устни в кожата й и тя се облегна назад; опря се с една ръка на стената, с другата държеше главата му. Дишаше учестено.

Изведнъж го отблъсна и задърпа дрехите му. Свали сакото и трескаво започна да разкопчава ризата му, докато той с разтреперани ръце сваляше панталоните си. Накрая се отказа и разкъса ризата, повали го на леглото, жадно започна да целува бузите, врата и гърдите му; отпусна топлото си, нежно тяло върху него.

Наташа започна да го гали по-нежно, без да отделя устните си от неговите. Сетне се смъкна до него и легна по гръб; светлината от Клуба по езда я озаряваше, от косата до изящните й гърди и тъмното петно между краката й. Нежно го придърпа върху себе си, насочваше го, без да сваля очи от неговите, докато не се сляха в едно.

Любиха се бавно. Наташа затвори очи, вдигна ръце над главата си, леко разтвори устни. Фийлд се отпусна до нея и се зае леко да гали гърдите й.

— Ричард Фийлд — прошепна тя, сякаш искаше да чуе звученето на името му.

И се засмя.

29.

Останаха притиснати един до друг. Наташа бе облегнала глава на рамото му и бе поставила ръка върху гърдите му. Дъждовните капки още барабаняха по прозореца.