Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 114

Грейнджър се огледа важно, сякаш ги упрекваше за наивността им.

Маклауд и Капризи се втренчиха във Фийлд, като че ли го подканваха да опровергае шефа си, но той мълчеше, стиснал здраво зъби. Спомни си, че беше казал за фабриката и на Наташа, и се опита да си припомни точните си думи. Не му се вярваше, че е възможно тя да злоупотреби с доверието му.

— Значи тук никой не е знаел, че се каните да отидете, така ли? — обобщи комисарят.

— Аз знаех — отвърна Маклауд. — Капризи също. Никой друг.

Отново настъпи мълчание. Грейнджър смачка фаса си, бутна пепелника в средата на масата и отбеляза:

— Чен също е знаел.

— Не би казал на никого — възрази американецът. — Не би допуснал такава грешка.

— Откъде си толкова убеден?

Капризи го изгледа мрачно. Грейнджър изместваше темата към един спорен проблем в управлението — лоялността на детективите китайци. Фийлд ясно виждаше, че това вбесява колегите му от отсрещната страна на масата. След като се замисли, той също изпита гняв. Чен бе добър полицай и едва не се беше простил с живота.

Комисарят прокара ръка по темето си и приглади малкото си останали косми. Фийлд погледна Маклауд в очите и изведнъж му се стори жизненоважно този човек да стане новият комисар.

— Следващият въпрос е какво ще предприемем — рече Маклауд; погледна първо комисаря, после Грейнджър. — Този човек не е просто гангстер. Той е убил едно момиче в района под наша юрисдикция или прикрива истинския убиец. Наредил е екзекуцията на напълно невинния портиер на кооперацията, а сега организира нападение срещу хората ни. И всичко това само за три дни.

Комисарят кимна неубедено.

— Трябва да му дадем урок. Това не може да продължава.

Отново се умълчаха. Грейнджър запали нова цигара.

Фийлд погледна отражението си върху масата.

— Какво предлагаш? — попита Грейнджър.

— Трябва да намерим улики — заяви Маклауд. — Ще го направим по класическия начин. Организираме разследване, намираме улики, подлъгваме го в нашата част на града и го арестуваме.

— На теория е много лесно.

— Вече имаме напредък, но мисля, че трябва официално да си поставим за цел разобличаването му.

Фийлд вдигна глава. Маклауд отново го гледаше, после пак се обърна към Грейнджър:

— Трябва да установим строг контрол върху информацията. Не искам да има повече изтичане.

Комисарят премяташе писалката си върху обратната страна на дланта си, както Фийлд бе правил в училище — прехвърляш я и едновременно с това се опитваш да я хванеш.

— Какво ще кажат в Градския съвет? — попита Грейнджър. — Не съм убеден, че ще са съгласни на такава война.

Комисарят не отговори; продължи да премята писалката си, докато най-после успя да я хване.

* * *

След срещата Фийлд последва Грейнджър. Минаха по стълбите, а Капризи и Маклауд взеха асансьора.

На етажа на Специалния отдел бе тъмно и Грейнджър запали лампа едва когато влезе в кабинета си. Затръшна вратата толкова силно, че стените се разтресоха.

— Сигурно се чудиш защо излъгах за тази вечер — каза той, след като запали първо цигарата на Фийлд, после своята. — Мамка му.