Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 105

— Много съжалявам.

— Всички съжаляват.

— Знам, но…

— Доволен ли си сега?

Младият мъж не отговори и колегата му продължи:

— Не беше справедливо. Аз съм този, който трябва да съжалява. Струва ми се, че всички, които съм обичал, ми бяха отнети.

— Няма нужда да се грижиш за мен, Капризи.

Американецът го изгледа продължително, после се усмихна:

— Напротив, има. — Изражението му стана по-сурово. — Бъди строг с нея, Фийлд, сигурен съм, че ще направиш каквото трябва. Тя не е дете и несъмнено умее да манипулира хората. Заловихме я в престъпление, за което може да остане за дълго в затвора. Ако знае нещо, направи всичко, за да го измъкнеш.

— Разбирам.

— Нима?

Фийлд сведе очи:

— Не е престъпление да се стремиш към по-добър живот, нали?

— В какъв смисъл?

— Никога не съм имал това, което си имал ти. Съчувствам ти за нещастието — искрено ти съчувствам — аз никога не съм имал нещо подобно. Не мога да си спомня дори един щастлив ден от детството си. Живял съм винаги… под такова напрежение. Баща ми ни потискаше и за пръв път се почувствах свободен тук, когато корабът спря на пристанището. Слязох, поех си дълбоко от замърсения въздух, погледнах високите сгради на брега и ми се прииска да забравя цялото си минало и да започна начисто.

— Няма нищо лошо в това да се стремиш към по-добър живот, просто внимавай да не го търсиш на неподходящо място. Бъди търпелив. Щастието само ще те намери.

Фийлд се изправи.

— Разбери как се е продала на Лу — заръча американецът. — Не й позволявай да шикалкави.

* * *

Килиите бяха мизерни като повечето неща в Шанхай. Вонята на помия, влага и разложение, неповлияна от слабото течение, го блъсна в носа още щом отвори голямата стоманена врата и заслиза по каменните стълби.

Чувството за вина и разкаянието на Капризи още го измъчваха. Беше искал да говорят за любов, за чувствата му, но знаеше, че онова, което смяташе да каже, би прозвучало смешно на всеки друг, освен на него.

Как щеше да реагира тя?

— Искам да говоря с Наташа Медведева — обърна се към дежурния. — Докараха я преди четирийсетина минути.

Китаецът взе писалката си и го погледна:

— Фийлд, Специален отдел.

— Регистрирана е от Криминалния. Чен.

Униформеният посочи името на Чен, служебния му номер и подписа му срещу името на Наташа.

— Така е. Арестувахме я заедно, но сега разследването се води от Специалния.

Полицаят го изгледа подозрително. Фийлд се замисли колко абсурдна беше тази игра на котка и мишка между две елитни полицейски подразделения, при която дори униформените полицаи се отнасяха с подозрение към колегите си.

— Разследването е общо на Криминалния и Специалния отдел — обясни той. — Работя с Капризи.

Подписа се, остави писалката и оправи сакото си. Дежурният го пусна в подземието и му даде ключа от килията. Фийлд влезе в мрачния коридор и желязната решетка зад него се затвори с трясък. Тук бе с няколко градуса по-хладно, но той съблече сакото и разхлаби вратовръзката си.