Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 107
Том Брадби
— Така е по-добре — каза накрая.
Тя вече не плачеше и не трепереше, но Фийлд не искаше да я пусне. Тя притисна по-силно глава до гърдите му и стисна ръкава му, сякаш беше спасителна лодка.
— Всичко ще се оправи — успокои я той.
— Не. Никога не може да се оправи.
Пусна я внимателно. Наташа се наведе напред, облегна лакти на коленете си и остана така, като от време на време бършеше сълзите си. Изглеждаше крехка, почти като дете, далеч от циничната превзетост от първата им среща.
— Какво ще правите с мен?
— Говорих с една жена, която ви познава добре. Тя ми каза, че от всички руски момичета тук вашето положение е най-тежко.
— Госпожа Орлова от „Маджестик“.
— Какво имаше предвид?
Наташа сведе очи:
— Не знам.
— Не мога да ви помогна, ако вие не ми помогнете.
— Никой не може да ми помогне, Ричард.
— Грешите.
— Не, не греша.
— В какъв смисъл е тежко положението ви?
— Правете каквото искате с мен, но моля ви, не ми задавайте повече такива въпроси.
— Как станахте собственост на Лу?
— Не мога да говоря за него.
Последва дълго мълчание, докато Наташа се колебаеше дали да говори.
— Лена… — започна неуверено и спря.
— Продължавайте.
— Ами… Имаше нов мъж. Питахте ме дали е започнала нова връзка. Да, имаше. Той… Лена не говореше за това, но този път беше различно.
— От колко време преди…
— Около два месеца. Тя изглеждаше по-щастлива, сякаш най-после вижда някаква надежда.
— Лу ли я накара да обслужва този мъж?
Наташа кимна.
— Имате ли представа кой може да е бил? Тя подсказа ли ви с нещо? Националността му например или работата му? Причината, поради която Лу я караше да спи с него?
Жената поклати глава.
— Той често ли кара момичетата си да спят с други мъже?
— Той има много жени и ги използва за различни неща.
Фийлд изпита силно желание — по-силно от всяко друго преди — да разбере дали Лу е спал с Наташа, дали е била принудена да легне и да целува това отвратително пъпчиво лице. Представи си ги голи, дебелите пръсти на Лу върху нежната й кожа.
Стана, отиде до вратата и погледна през решетката. След малко се върна и седна на стола. Тя седеше неподвижно, обхванала краката си с ръце, и го гледаше.
— Наталия Симоновна, Лена Орлова, Ирина Игнатиева… били са наръгани многократно, пищяли са, виели са от болка и ужас, но никой не ги е чул. — Той я погледна. — Дори сега никой не иска да знае за тях.
Тя сведе поглед.
— И трите са били собственост на Лу. Питам се коя е следващата.
Тя мълчеше.
— Може би вие. Имате ли цигари?
Наташа бръкна в джоба си и му подаде един пакет.
— Искате ли?
— Не.
Фийлд запали и вдиша дима, вече не усещаше толкова силно вонята.
— Искам да ви измъкна оттук.
Капризи стоеше на вратата, допрял лице до решетката. Фийлд се почуди колко време ги е наблюдавал.
— Маклауд иска да говори с теб, полярна мечко.
Фийлд излезе от килията. Американецът го дръпна встрани от вратата, за да не може да ги чуе Наташа.
— Маклауд е научил, че сме я арестували, и я иска.
— Как така я иска? — попита младият детектив и сърцето му се разтуптя по-силно.