Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 23

Оудер де Вингалт леко пребледня, но веднага се овладя.

— Да живее императорът! — извика той с цяло гърло. И гласът му почти не трепереше.

* * *

Ръсти режеше, раненият виеше и дращеше по масата. Борейки се геройски с виенето на свят, Йола се грижеше за превръзките, бинтовете за спиране на кръвотечението и клампите. От входа на палатката се чуваше раздразненият глас на Шани:

— Къде? Да не сте се побъркали? Тук живите чакат спасение, а вие ми носите труп?

— Но това е самият барон Анзелм Аубри, госпожо фелдшер! Командир на отряда!

— Бил е командир на отряд. Сега е покойник! Успели сте да го донесете цял само защото бронята му е здрава! Вземайте си го! Тук е лазарет, а не морга!

— Но госпожо фелдшер…

— Не ми блокирайте входа! Виждате ли, носят ми друг, който още диша. Поне на мен ми се струва, че диша. Защото това може да са само газове.

Ръсти изсумтя, но веднага се намръщи.

— Шани! Веднага ела тук! Запомни, момиче — процеди той през зъби, наведен над натрошения крак. — Хирургът може да си позволи да бъде циничен едва след десет години практика. Запомни ли?

— Да, господин Ръсти.

— Вземай респиратора и издърпай надкостната ципа… Ех, по дяволите, трябваше да му сложим още обезболяващо… Къде е Марти?

— Повръща зад палатката, господин Ръсти — без капчица цинизъм отвърна Шани. — Като преяла котка.

— Магьосници. — Ръсти взе триона. — За какво ги измислят всичките тези заклинания, страшни и могъщи, като трябва да се съсредоточат върху измислянето на едно-единствено. Такова, което да им позволи да правят по-малки магии. Например обезболяващи. Но без проблеми. И без повръщане.

Трионът застърга на кост. Раненият нададе вой.

— Стегни превръзката, Йола.

Костта най-после поддаде. Ръсти я обработи с длето и избърса челото си.

— Съдовете и нервите — рече машинално той и се оказа, че е било напразно, защото преди да успее да довърши фразата, момичетата вече зашиваха. Той взе от масата ампутирания крак и го хвърли в ъгъла, върху купчината други ампутирани крайници. От известно време раненият не ревеше и не виеше.

— Припаднал или умрял?

— Припаднал, господин Ръсти.

— Хубаво. Заший чуканчето, Шани. Давайте следващия! Йола, върви да провериш дали Марти е изповръщала всичко.

— Интересно — рече тихо Йола, без да вдига глава, — колко години практика имате вие, господин Ръсти? Сто?

* * *

След няколко минути форсиран марш и гълтане на задушлив прах стотниците и десетниците най-накрая спряха с крясъци визимските подразделения и ги подредиха в линия. Яре, който дишаше с отворена уста като риба, забеляза войводата Бронибор, който дефилираше пред строя на великолепния си, покрит с броня жребец. Самият войвода също беше сложил ризницата си, покрита със сини ивици, които го правеха да изглежда като огромна тенекиена скумрия.

— Как сте, смотаняци?

Редовете пиконосци отвърнаха с бучене, наподобяващо далечен гръм.

— Издавате пърдящи звуци — констатира войводата, обърна покрития си с броня кон в срещуположната посока и пое към другия край на строя. — Явно се чувствате добре. Защото когато се чувствате лошо, не пърдите едва-едва, а виете и ръмжите, сякаш всеки момент ще ви окачат на бесилото. По физиономиите ви виждам, че си мечтаете да се хвърлите в бой, че умирате от нетърпение да се срещнете с нилфгардците! Е, визимски разбойници, имам за вас една добра новина! След малко мечтите ви ще се сбъднат. След съвсем мъничко.