Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 22

* * *

— Кучи синове — повтори Мено Коехорн, без да отлепя око от далекогледа. — Просто кучи синове. Но почакайте, аз ще ви намеря, ще ви науча какво означава разузнаване! Де Вингалт! Искам лично да намериш офицера, който командваше патрула до хълмовете на север. И заповядай всички от патрула да бъдат обесени!

— Слушам! — тракна с токове Оудер де Вингалт, адютант на маршала.

Но той нямаше как да знае, че Ламар Флаут, офицерът, който командваше патрула, точно в този момент загива под копитата на атакуващите по фланговете скрити нордлинги, онези същите, които не беше забелязал. Де Вингалт нямаше как да знае, че на самия него му остават само два часа живот.

— Според вас колко от тях има там, господин Трахе? — Коехорн все още не отместваше далекогледа от окото си.

— Не по-малко от десет хиляди — сухо отвърна командирът на Седма даерланска. — Главно реданци, но забелязвам също така знамената на Аедирн. Има и еднорог, което означава, че участва и Каедвен… Със сигурност поне една рота…

* * *

Ротата препускаше в галоп, изпод копитата хвърчаха пясък и дребен чакъл.

— Напред, Кафяви! — ревеше пияният както винаги стотник Полугалон. — Бийте ги! Каедвен! Каедвен!

„По дяволите, как ми се пикае! — помисли си Зивик. — Трябваше да изпразня мехура преди битката… Сега може и да нямам време!“

— Напред, Кафяви!

„Винаги Кафявите! Където е най-гадно, Кафявите са там! Кого изпратиха като експедиционен корпус в Темерия? Кафявите. Винаги кафявите. А на мен ми се пикае.“

Пристигнаха. Зивик изрева, извъртя се върху седлото и съсече бронята и рамото на конник с черно наметало и сребърна звезда с осем лъча.

— Кафяви! Каедвен! Бийте ги!

С грохот, тракане и звън, с рев на хора и цвилене на коне, Кафявата рота, известна още като Мечата, влезе в бой с нилфгардците.

* * *

— Де Мелис-Сток и Брайбант ще се справят с тяхна помощ — изрече спокойно Елан Трахе, командир на Седма даерланска бригада. — Силите са изравнени, засега нищо лошо не се е случило. Дивизията на Тирконел неутрализира левия фланг, „Магне“ и „Венендал“ удържат десния. А ние… Ние можем да наклоним везните, господин маршал…

— Да ударим там, където армиите им се съединяват, да поправим грешката на елфите — веднага разбра Мено Коехорн. — Да им излезем в тила, да предизвикаме паника. Правилно! Така и ще постъпим, кълна се във Великото слънце! Под знамената, господа! „Наузика“ и Седма, настъпи вашият час!

— Да живее императорът! — извика Кес ван Ло.

— Господин Де Вингалт — каза маршалът, — вземете адютантите си и ескадрона охранители. Стига са безделничели! Тръгваме на бой заедно със Седма даерланска.