Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 20

Той се наведе и почти без да замахва, заби меча си в гърдите на ранения, който лежеше на най-близката до входа носилка. Другият елф довърши втория ранен с копието си. Третият, който все още беше в съзнание, се опита да отбие удара с лявата си ръка и дебелото бинтовано чуканче на дясната.

Шани извика. Тънко, пронизващо. Заглушавайки тежкия, нечовешки стон на убивания сакат мъж. Йола се хвърли към носилките и прикри с тялото си следващия ранен. Лицето й беше побеляло като бинт, а устните й трепереха неконтролируемо. Елфът присви очи.

— Va vort, baenna! — излая той. — Иначе ще те пронижа заедно с твоя Dh’oine!

— Марш оттук! — С три скока Ръсти се озова пред Йола и я прикри с тялото си. — Вън от моята палатка, убиецо! Върви си там, на полето! Там ти е мястото. Сред другите убийци. Там можете да се избивате един друг, щом толкова ви се иска! Но се махайте оттук!

Елфът погледна надолу. Към треперещия от страх пълничък полуръст, чиято къдрава глава стигаше малко над кръста му.

— Bloede Pherian — изхриптя той. — Човешки лакей! Махай се от пътя ми!

— Няма да стане. — Зъбите на полуръста тракаха, но той произнесе ясно думите си.

Вторият елф подскочи и смушка хирурга с дървената дръжка на копието си. Ръсти падна на колене. Високият елф дръпна грубо Йола от ранения и замахна с меча. Но замръзна, щом видя на черното, нагънато под главата му наметало, сребърните пламъци на дивизия „Дейтвен“. И пагоните на полковник.

— Yaevinn! — изкрещя елфка с тъмни, заплетени на плитка коси, връхлитайки в палатката. — Caemm, veloe! Ess’avgyriad a’Dh’oine a’en va! Ess’tedd!

Високият елф погледа още няколко секунди ранения полковник, след това отмести поглед към насълзените от ужас очи на хирурга. Погледна го, завъртя се на токове и излезе.

От другата стана на стените отново се разнесе тропот, викове и звън на желязо.

— Бой по Черните! — ревяха хиляди гласове. Някой нададе животински рев, воят премина в чудовищно хриптене. Ръсти се опита да стане, но краката не го слушаха. Ръцете му също не му се подчиняваха.

Йола, която се тресеше цялата от спазми, се сви като зародиш на пода до ранения нилфгардец.

Шани плачеше, без да се опитва да скрие сълзите си. Но не изпускаше от ръце кукичката. Марти шиеше спокойно, само устните й се движеха в някакъв безмълвен, беззвучен монолог.

Ръсти остана седнал на пода. Погледът му попадна върху свития в ъгъла санитар.

— Дай малко водка — едва успя да промълви той. — Само не ми казвай, че нямаш. Знам ви аз вас, мошеници. Винаги имате водка.

* * *

Генерал Бленхайм Бленкерт се надигна в стремената и протегна врат като жерав, заслушвайки се в звуците на боя.

— Разгърнете строя — заповяда той на командирите си. — И зад оня хълм минете в тръс. Според разузнаването ще попаднем веднага на дясното крило на Черните.

— И ще им дадем да се разберат! — извика с тънко гласче един от лейтенантите, юноша с меки като коприна и още съвсем редки му стачки.

Бленкерт го погледна накриво.

— Напред, със знамената начело! — заповяда той, вдигайки меча си. — При атаката викайте „Редания“! Викайте с цяло гърло! Нека момчетата на Фолтест и Наталис разберат, че иде помощ.