Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 19

— Говори, момко.

— Свободният отряд и Свободната рота удържат прохода покрай Златното езеро… Джуджетата и кондотиерите се държат твърдо, макар да са целите в кръв… Казват, че „Адю“ Панграт е убит. Фронтино е убит, Джулия Абатемарко е убита… Всички, всички са мъртви. Дорианската рота, която им отиваше на помощ, е изклана до крак…

— Резервите, господин конетабъл — тихо, но твърдо рече Фолтест. — Ако искате да знаете моето мнение, време е да се пуснат резервите. Нека Бронибор прати срещу Черните своята пехота! Още сега! Незабавно! Иначе ще разкъсат редиците ни, а това значи край.

Ян Наталис не отговори нищо, забелязал поредния куриер, препускащ към него на разпенен кон.

— Поеми си дъх, момко. После ми разкажи всичко.

— Фронтът е разкъсан… Елфите от бригада „Врихед“… Господин Руйтер съобщава на наша светлост…

— Какво съобщава? Говори!

— Че е време да си спасявате живота.

Ян Наталис вдигна очи към небето.

— Бленкерт! — каза глухо той. — Да дойде Бленкерт! Или да падне нощ.

* * *

Земята около палатката затрепери под копитата, стените й сякаш се издуха от конското цвилене и силните викове. Вътре връхлетя някакъв войник, следван от двама санитари.

— Бягайте! — извика войникът. — Спасявайте се! Нилфгард побеждава нашите! Смърт! Смърт! Поражение!

— Клема. — Ръсти извърна лице от струйката кръв, която бликна като фонтан от артерията. — Клипс! И тампон! Притисни го, Шани! Марти, моля те, направи нещо с това кръвотечение…

Точно до палатката някой изрева като звяр. Отсечено. Изцвили кон и нещо се стовари на земята със звън и грохот. Стрела от арбалет прониза платнището и свистейки, излетя от другата страна, за щастие твърде високо, за да застраши лежащите на носилките ранени.

— Нилфга-а-ард! — извика отново войникът с писклив, треперещ глас. — Господа фелдшери! Не чувате ли какво ви говоря? Нилфгард разкъса кралската линия, идва насам и сече наред! Бягайте!

Ръсти взе иглата от ръцете на Марти Содергрен и направи първия бод. Оперираният от дълго време не помръдваше. Но сърцето му биеше. Личеше си.

— Не искам да умирам! — изрева някой от намиращите се в съзнание ранени.

Войникът изруга, подскочи към изхода, извика нещо, политна назад и се стовари върху глинения под, пръскайки кръв на всички страни. Йола, която стоеше на колене до носилките, скочи на крака и се отдръпна назад.

Изведнъж стана много тихо.

„Лошо — помисли си Ръсти, когато видя кой влиза в палатката. — Елфи. Сребърната мълния. Бригада «Врихед». Прочутата бригада «Врихед».“

— Изглежда, тук се лекува — отбеляза първият от елфите, висок, с продълговато, красиво, изразително лице и големи светлосиви очи. — Лекува ли се?

Никой не отговори. Ръсти усети, че ръцете му започват да треперят. Той бързо подаде иглата на Марти. Забеляза, че челото и горната част на носа на Шани пребледняват…

— Значи така? — продължи елфът, разтягайки зловещо думите. — Защо ли ги раняваме там, на полето? Ние ги раняваме в битката, за да умрат от раните си. А пък вие ги лекувате? Никаква логика не виждам в това. Никакво съвпадане на интересите.