Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 8

— Благодаря за превоза — процеди тя през стиснатите си зъби.

Без да чака ответното мърморене и без да се оглежда, както си беше боса, Кондвирамурс тръгна към каменните стъпала. Всички несгоди и мъчения свършиха и отлетяха безследно, отстъпвайки мястото си на нарастваща възбуда. Най-накрая тя беше на остров Inis Vitre в езерото Loc Blest. Това почти легендарно място, посещавано само от малобройни избраници.

Утринната мъгла се разсея напълно, върху матовото небе започна да проблясва червеното кълбо на слънцето. Около бойниците на кулите започнаха да кръжат и да врещят чайки, мяркаха се бързо лети.

На терасата, с която завършваха стълбите, облегната на статуята на приседнала озъбена химера, стоеше Нимуе.

Господарката на езерото.

* * *

Тя беше слаба и ниска, не по-висока от пет стъпки. Кондвирамурс беше чула, че на млади години са я наричали Лакътка, и сега виждаше, че прозвището е било подходящо. Но беше сигурна, че поне от половин век никой не се осмелява да нарича така дребната магьосница.

— Аз съм Кондвирамурс Тили — представи се послушницата с поклон, леко смутена, все още държейки обувките си в ръка. — Щастлива съм, че гостувам на острова ти, Господарке на езерото.

— Нимуе — поправи я добродушно дребната магичка. — Нимуе, нищо повече. Можеш да си спестиш титлите и епитетите, госпожице Тили.

— В такъв случай аз съм Кондвирамурс. Кондвирамурс, нищо повече.

— Заповядай, Кондвирамурс. Да поговорим, докато закусваме. Предполагам, че си гладна?

— Не отричам.

* * *

За закуска имаше извара, лук, яйца, мляко и черен хляб, поднесени от две младички, тихи и ухаещи на нишесте прислужнички. Кондвирамурс ядеше, усещайки върху себе си погледа на дребната магьосница.

— Кулата има шест етажа и единият от тях е подземен — заговори изведнъж Нимуе, наблюдавайки всяко движение на послушницата и почти всяка хапка, която тя поднасяше към устата си. — Твоята стая е разположена на втория надземен етаж, снабдена е с всички необходими удобства. Партерът, както виждаш, е домакинска част, тук са и стаите на прислужничките. На подземния, първия и третия етаж са лабораторията, библиотеката и галерията. Имаш неограничен достъп до всички споменати етажи и помещения, можеш да използваш тях и всичко, намиращо се в тях, когато поискаш и по какъвто начин пожелаеш.

— Разбрах. Благодаря.

— На най-горните два етажа са личните ми покои и личният ми кабинет. Тези помещения са само за мен. За да избегнем всякакви недоразумения, ще ти кажа, че съм невероятно чувствителна по тези въпроси.

— Ще го имам предвид.

Нимуе обърна глава към прозореца, през който се виждаше недоволният Господин Лодкар, който вече се беше справил с багажа на Кондвирамурс и в момента товареше на лодката въдици, макари, мрежи, рибарски сакове и други риболовни принадлежности.