Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 26

— Яж, Йенефер — каза Вилгефорц. — Яж, моля те, не се стеснявай.

Магьосницата не си и помисляше да се стеснява. Ако ядеше бавно и се справяше мъчително с кокошката, това беше само защото едва зарасналите й пръсти бяха все още неловки и почти изцяло вдървени. Беше й трудно да държи ножа и вилицата с тях. А не искаше да яде с ръце — предпочиташе да демонстрира превъзходството си над Вилгефорц и останалите пируващи гости на магьосника. Тя не познаваше нито един от тях.

— Наистина съжалявам, че трябва да ти го съобщя — обади се Вилгефорц, галейки с пръсти столчето на бокала си, — но твоята подопечна Цири напусна този свят. За това можеш да виниш само себе си, Йенефер. И своето безразсъдно упорство.

Един от гостите, нисък тъмнокос мъж, кихна мощно и се изсекна в батистена носна кърпичка. Носът му беше подут, зачервен и явно абсолютно запушен.

— Наздраве — каза Йенефер, на която зловещите думи на Вилгефорц не й направиха никакво впечатление. — Откъде такава ужасна настинка, драги господине? Стояли сте на течение след къпане?

Другият гост, по-стар, висок, слаб, с отвратително бледи очи, изведнъж се закикоти. Простудилият се, макар и лицето му да се изкриви от злоба, благодари на магьосницата с кимане и кратка фраза. Но все пак достатъчно дълга, за да си проличи нилфгардският акцент.

Вилгефорц се обърна към нея. Той вече не носеше златните клеми и щипки, предназначени да придържат кристала в кухината на окото му, но изглеждаше още по-чудовищно оттогава, през лятото, когато тя видя раната му за първи път. Регенериралата лява очна ябълка вече беше наред, но значително по-малка от дясната. От гледката дъхът спираше.

— Ти, Йенефер — процеди той, — сигурно смяташ, че те лъжа, че се опитвам да те вкарам в клопка, да те измамя? А за какво ми е това? Новината за смъртта на Цири ме потресе толкова, колкото и теб, какви ги говоря, даже много повече, отколкото теб. В края на краищата аз имах много конкретни надежди във връзка с девойката, правех си планове, съдбоносни за моето бъдеще. А сега момичето вече не е между живите и плановете ми рухнаха.

— Това е чудесно. — Йенефер, с усилие удържайки ножа с непослушните си пръсти, се опитваше да нареже пълненото със сини сливи свинско филе.

— С Цири те свързваше изключително глупава сантименталност — продължи магьосникът, без да обръща внимание на коментара й. — Сантименталност, дължаща се в еднаква степен както на съжалението за собственото ти безплодие, така и на чувството ти за вина. Да, да, Йенефер, чувството ти за вина! Та нали ти участваше активно в кръстосването на двойки, благодарение на което се роди и малката Цири. И ти пренесе чувствата си върху плода на генетичния експеримент — между другото, неуспешен. Защото експериментаторите нямаха достатъчно познания.