Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 164
Анджей Сапковски
Когато той я докосна, тя рязко скочи, обръщайки чашата си — за щастие празна. Понечи да посегне към меча си, но веднага се успокои. Седеше в кръчмата „При черната котка“ и явно беше заспала, задрямала на масата. Ръката, докоснала косите й, беше на пълната кръчмарка. Цири не можеше да понася такива фамилиарности, но жената излъчваше благоразположение и доброта, за които не биваше да й се отвръща с грубост. Цири й позволи да я гали по косата и се усмихна, слушайки мелодичната, звънтяща реч. Беше изтощена.
— Трябва да тръгвам — каза тя най-накрая.
Жената се усмихна, изчурулика напевно. „Как се получава така — запита се Цири, — че във всички светове, места и времена, на всички езици и наречия единствено тази дума винаги звучи разбираемо? И винаги горе-долу по един и същ начин?“
— Да. При мама. Майка ми ме чака.
Кръчмарката я изпрати навън. Преди Цири да се качи на седлото, жената изведнъж я прегърна здраво и я притисна към пищния си бюст.
— Довиждане. Благодаря за гостоприемството. Напред, Келпи.
Цири се насочи направо към дъгообразния мост над спокойната река. Когато подковите зазвънтяха върху камъните, се обърна. Жената все още стоеше пред кръчмата.
Концентрация. Юмруци върху слепоочията. Шум в ушите, сякаш от вътрешността на морска раковина. Блясък. И внезапно — меко и черно небитие.
—
* * *
Съсредоточаване. Юмруци върху слепоочията. Шум в ушите, сякаш от вътрешността на морска раковина. Блясък. И внезапно — меко и черно небитие.
Място. Езеро. Остров. Кула. Луна като пречупен на две талер, блясъкът й се отразява във водата във вид на светла пътечка. На пътечката има лодка, а в нея — мъж с въдица.
На терасата на кулата… Две жени?
* * *
Кондвирамурс не издържа, извика развълнувано и веднага закри устата си с длан. Краля Рибар с плясък изпусна котвата, изруга сърдито, после отвори уста и застина така. Нимуе дори не трепна.
Пресечената от лунната пътека повърхност на езерото затрептя и се набръчка сякаш духа силен вятър. Нощният въздух над огледалната вода се пръсна — както се чупи разбит витраж. От пукнатината се появи врана кобила. Върху нея — ездачка.
Нимуе спокойно протегна ръка и изрече заклинание. Висящият на стойката гоблен неочаквано се разгоря и разцъфна във феерията на разноцветни огънчета. Те се отразиха в овала на огледалото, затанцуваха, зароиха се пред стъклото като шарени пчели и изведнъж избухнаха като разноцветно привидение, разширявайки се в ивица, от която стана светло като ден.
Враната кобила се вдигна на задните си крака и диво изцвили. Нимуе рязко разтвори ръце, след което извика формулата. Виждайки появяващото се във въздуха и увеличаващо се изображение, Кондвирамурс се съсредоточи силно. Изображението веднага придоби очертания. Това беше портал. Портал, през който се виждаше…
Плато, осеяно с останки от кораби. Замък, прилепен към острите скали на пропаст, издигаща се над черното огледало на планинско езеро…
