Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 161
Анджей Сапковски
Той се носеше иззад порутените къщурки, наредени до канала. Оттам долиташе и силен детски плач.
Келпи запръхтя, силно тръсна муцуна, отстъпи, кънтейки с копита по паважа. Цири погледна надолу и видя мъртви плъхове. Те бяха пръснати навсякъде. Умрели в мъчения гризачи с бледорозови лапички.
„Нещо тук не е наред — помисли си тя, чувствайки как я обзема ужас. — Нещо тук не е както трябва. Трябва да бягам оттук. Колкото се може по-бързо!“
Под окичения с мрежи и въжета стълб седеше мъж с разкъсана риза и наведена към рамото си глава. На няколко крачки от него лежеше втори. Не приличаха на спящи. Дори не трепнаха, когато подковите на Келпи загракаха по камъните съвсем близо до тях. Цири наведе глава, минавайки под висящите от въжетата парцали, от които се носеше кисела смрад.
На вратите на една от съборетините се виждаше кръст, нарисуван с тебешир или бяла боя. Иззад покрива се вдигаше черен дим. Детето продължаваше да плаче, някой в далечината крещеше, наблизо някой кашляше и хриптеше. Виеше куче.
Цири усети как нещо пълзи по ръката й. Погледна.
Ръката й беше осеяна с черни бълхи.
Изпищя с цяло гърло. Тресейки се от ужас и отвращение, започна да размахва ръце и рязко да ги тресе. Изплашената Келпи хукна в галоп. Цири едва не падна от седлото. Стискайки кобилата с бедрата си, тя с двете си ръце чешеше и дърпаше косите си, тръскаше куртката и ризата си. Келпи влетя в обгърната от дим улица. Цири изкрещя от ужас.
Преминаваше през пъкъла, през преизподнята, през най-кошмарния от всички кошмари. Между къщи, отбелязани с бели кръстове. Между тлеещи купчини парцали. Между мъртъвци, лежащи поединично, и между такива, натрупани на купчини, един върху друг. И между живи — окъсани, полуголи привидения с хлътнали от болка устни, пълзящи в изпражнения, крещящи на език, който тя не разбираше, протягащи към нея измършавелите си, покрити с ужасни кървави гнойни рани ръце.
Да се махам! Да се махам оттук!
Дори в черното небитие на архипелага от места Цири още дълго време усещаше този дим и смрад.
* * *
Следващото място също беше пристанище. Тук също имаше кейове, имаше укрепен с колове канал, а в него — корабчета, баркаси, шхуни, лодки, а над тях — гора от мачти. Но тук, на това място, над мачтите весело подвикваха чайки, а миризмите бяха познати и привични: мокро дърво, смола, море и риба в трите й основни варианти: прясна, развалена и пържена.
На борда на най-близкото корабче се ругаеха двама мъже, стараейки се да се надвикат с възбудени гласове. Тя разбираше какво си говорят. Ставаше въпрос за цената на херингата.
Наблизо имаше кръчма и от отворените й врати се носеше миризма на спарено и на бира, чуваха се гласове, звънтене, смях. Някой пееше неприлична песничка, повтаряйки постоянно един и същ куплет:
Разбра къде се е озовала. Още преди да прочете на кърмата на един от галеасите: „
