Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 114

От другата й страна се появи още един еднорог. Той беше напълно бял — от върха на ушите до края на опашката. Само ноздрите му бяха розови, а очите — черни.

Белият еднорог се приближи. Бавно, много бавно положи глава върху утробата й. Цири беше толкова разтревожена, че изохка.

Аз пораснах — прозвуча в главата й. — Пораснах, Звездоока. Тогава, в пустинята, не знаех как трябва да се държа. Сега вече знам.

— Конче? — ахна тя, все още висяща между двата рога.

Казвам се Ихуараквакс. Помниш ли ме, Звездоока? Помниш ли как ме лекуваше? Как ме спаси?

Той се отдръпна и се обърна настрани. Тя видя раната на крака му и го позна. Помнеше го.

— Конче! Това си ти! Но нали беше в съвсем друг цвят…

Пораснах.

В главата й възникна неочаквана суматоха — шепоти, гласове, викове, цвилене. Роговете се отдръпнаха. Тя видя, че вторият еднорог, онзи зад гърба й, беше синкав, на петна.

Старите те изучават, Звездоока. Изучават те чрез мен. Още малко и ще могат да разговарят с теб. Сами ще ти кажат какво искат от теб.

Какофонията в главата на Цири прерасна в диво бучене. И почти веднага се смекчи, премина в поток от чисти и ясни мисли.

Искаме да ти помогнем да избягаш, Звездоока.

Тя мълчеше, макар че сърцето й се разтуптя.

Къде е безумната радост? Къде са благодарностите?

— А откъде изведнъж такова желание да ми помогнете? — попита тя дръзко. — Толкова много ли ме обичате?

Изобщо не те обичаме. Но това не е твоят свят. Това не е място за теб. Не можеш да останеш тук. Не искаме да оставаш.

Тя стисна зъби. Макар и да беше развълнувана от перспективата, поклати глава. Кончето — Ихуараквакс — вирна уши, започна да рие земята с копита, погледна я с черното си око. Червеникавият еднорог тропна с крак така, че земята се разтресе, страховито размаха рога си. Изпръхтя гневно, и Цири разбра.

Нямаш ни доверие.

— Нямам ви доверие — призна тя охотно. — Всеки тук играе някаква своя, неразбираема за мен игра, и се опитва да ме използва. Защо трябва да вярвам точно на вас? Веднага си личи, че между вас и елфите няма приятелски чувства, сама видях там, в степта, как едва не се стигна до битка. Спокойно може да се предположи, че ме искате, за да навредите на елфите. И по тях не си падам кой знае колко, в края на краищата ме държат тук насила и ме карат да върша неща, които изобщо не ми харесват. Но няма да позволя да бъда използвана.

Червеникавият тръсна глава, рогът му отново направи опасно движение. Синият изцвили. В главата на Цири закънтя като в кладенец, а мислите, които долови, не бяха добри.

— Аха! — извика тя. — И вие сте същите като тях! Или покорност и подчинение, или смърт? Не ме е страх! Няма да позволя да ме използват!

Тя отново почувства в главата си суматоха и хаос. Измина известно време, преди в хаоса да се появи мисъл, която да може да прочете.

Чудесно е, че не обичаш да те използват, Звездоока. Точно това ни трябва. Точно това искаме да ти осигурим. И на теб, и на себе си. И на целия свят. На всички светове.